Градина » Копривки – има такива дървета

 Копривки – има такива дървета

Копривките (Celtis ) са еднодомни листопадни дървета от сем.Брястови (Ulmaceae). Имат закръглена, почти кълбовидна корона и достигат на височина до 20 м. Те са разпространени в цяла Европа, Северозападна Африка и Мала Азия. Листата им са тясно яйцевидни, силно удължени и назъбени покрая. Цветчетата са съставени от 4-7-делен въззеленикав околоцветник, 4-7 тичинки и едногнезден завръз. Към върха на дървото се образуват двуполови, а в основата на короната – само мъжки цветове. Плодът е полумесеста костилка, различно обагрена. Семената са бавно кълнящи, поради което е необходимо да се стратифицират 3-4 месеца /като се потопят във вода/.
Копривките са относително бързо растящи в млада възраст, средно светлолюбиви и сравнително топлолюбиви видове, невзискателни към почвените условия. Те дават коренови и пънни издънки. Освен чрез семена те се размножават чрез оттводки и зелени резници.
Целтис аустралис ( Celtis australis). Този вид е разпространен в цяла Европа. В Алпите се изкачва до 1000 м. Там се среща върху припечни, скалисти и каменисти склонове и бедни варовити почви. Неговата височина достига до 20 м. Дървото има сивопепелява гладка кора. Листата са асиметрични, лъскави с тъмно до сивозелени листа . Те имат източен и закривен връх, а разположени в две редици, отгоре са силно четинести, а отдолу меко окосмени. Цветовете са разположени върху дълги дръжки в пазвите на листата, поединично или рядко по две. Цъфти едновременно с разлистването през май. Плодовете узряват през септември – октомври. Плодът е топчест, отначало оранжевожълт, а после виолетово кафяв до синкавочерен. У нас се среща по варовитите скали на Източна България (Варненско, Търновско, Шуменско) и по-рядко в Южна България (по склоновете на Родопите до 500 м н.в. и в Кресненското дефиле). Като декоративно дърво намира най-широко приложение за алейни и единични засаждения, особено ценен вид за сухи райони с бедни и плитки почви. Счита се като един от високоустойчивите видове на фабрични газове и градски дим.
Целтис кауказика (Celtis caucasica). Този вид се отличава с по-светло зелените си яйцевидно заострени листа и с кафявочервените си плодове, разположени на къси дръжки. Достига размерите на малко дръвче. Родината му е Азия. У нас се среща рядко само в Източна България по скалистите места на Преславско, Айтоско и Ямболско. Използва се за алейни и единични насаждения.

Автор: ВЕСТНИК ЗА ГРАДИНАТА

Представяме Ви:

Заешки ушички разведряват интериора

Това причудливо растение внася много закачливост и настроение в интериора. От родната му Южна Африка е пренесено по целия свят, като някои народи го наричат оранжев дракон, а други, между които и наши...

Захващайте се с прибирането на орехите

На много места в страната вече берат орехите. Това е фасулска работа - биха казали мнозина. Но не е съвсем така. Избързването е толкова вредно, както и закъснението. Околоплодниците на полузелените пл...

Брукмансия изпълва градината с аромат

Брукмансията /Brugmansia/ е храст или малко дръвче от семейство Картофови /Solanaceae /. Неговата родина е Южна Америка. Растението достига височина 1.80 – 6 м. и широчина 150-240 см. Цъфти от къс...

Вратигата – лекарство и украса

Вратигата (Tanacetum vulgare) е пренесена от Азия. Родът включва около 60 вида. Грубите, разклоняващи се стъбла достигат до 1 м височина. Осеяни са с множество тъмно зелени листа, които са двойно п...

Начало