Черната акация, известна още като аморфа (Amorpha fruticosa), е медоносно растение от семейство Бобови (Leguminosae). Представлява изправен храст, висок до 2-3 м, с тънки прави клонки и текоперести листа, съставени от 11-25 елептично овални листчета. Те са пурпурновиолетови, със златистожълти тичинки. При смачкване и клонките, и листата издават неприятна миризма. Аморфата цъфти от юни до август. Цветовете разпръскват своеобразен приятен аромат, който неустоимо привлича пчелите.
Аморфата произхожда от източните части на Северна Америка. У нас отдавна се отглежда като градинско растение и може да се каже, че е натурализирано. Расте из цялата страна. Много е харесвана от пчеларите, заради високите добиви от мед, които дава.
Черната акация е изключително непретенциозно растение. Расте на всякакъв вид почва. Понася без проблеми както продължителното засушаване, така и продължителни заливания с вода. Предпочита слънчевите места, но може да расте и на сянка. Студоустойчива е – понася застудявания до -22 градуса. Добре е обаче около младите растения през зимата да се натрупа дебел пласт от торф или суха шума.
Аморфата на практика не се напада от болести и неприятели. Расте буйно и понася подрязване. Образува множество издънки.
Размножава се чрез семена, но този метод рядко се прилага от любители, защото е продължителен и трудоемък.
Овощните дървета са отрупани с плодове, но важно е да има и за зимата. Как ще ги съхраним при домашни условия зависи от нас. Още отсега трябва да огледаме помещението, в което ще ги оставим да лагер...
Междуредията на овощните градини могат да се поддържат по т.н. чимово-мулчирна система. За целта те се затревяват обикновено с многогодишни житни или със смес от житни и бобови треви, които често тряб...
Рицинът (Ricinus communis) по природа е многогодишно растение, но у нас се отглежда като едногодишно. В градинарството се използва вариететът сангуинеус, защото листата и стъблото му са с червеникав о...
Това правило се налага от факта, че ранният зеленчуков разсад се сее през януари и февруари, когато мократа почва по-скоро ще стане на кал за тухли, отколкото благоприятна хранителна среда за младите ...