Големият интерес към кайсиевите плодове и продуктите от тяхната преработка се дължи на високите им вкусови, хранителни, диетични и лечебни свойства. Захарите в кайсиевите плодове достигат над 10%. Киселинното съдържание придава на плодовете и на продуктите от тях пикантен и освежаващ вкус. Киселинността и ароматните вещества правят кайсиевия нектар един от най-търсените. На богатото съдържание на минерални соли и витамини се дължат лечебните свойства на тези плодове. Високото съдържание на калий стимулира сърцето и улеснява изхвърлянето на вредните продукти от организма. От витамините най-голямо е съдържанието на витамин А, който е идентичен с каротина в морковите.
Качеството на кайсиевите плодове до голяма степен зависи от подходящия срок на беритбата и правилното манипулиране и съхранение. Недобре узрелите плодове увяхват, имат лош вкус и не придобиват характерния аромат. Презрелите плодове бързо опадат от дървото, лошо се съхраняват и транспортират.
Зрелостта се определя по външния вид на плода и по консистенцията на плодовото месо. С узряването основният зелен цвят се променя в жълт до златисто жълт и кремав. Плодовото месо започва да омеква най-напред от към дръжката. Плодовете върху едно и също дърво не винаги узряват едновременно. По-дребните и по-засенчените зреят с няколко дни по-късно, което налага беритбата да се извърши двукратно. Предназначените за прясна консумация плодове, особено тези, които ще се транспортират на по-далечни разстояния, се берат 3 до 5 дни преди пълната зрялост. Когато продукцията ще се използва за преработка не трябва да се изчаква пълна зрялост, защото плодовете бързо презряват, омекват, окапват и много трудно се манипулират и транспортират, дори и на близки разстояния. Само предназначените за преработка в мармалад, нектар, сок и за изваряване на ракия се берат напълно узрели.
Желателно е беритбата да се извършва в предиобедните по-хладни часове и продукцията да се съхранява на сенчесто и по-хладно място. Не трябва да се берат мокри плодове и да се внимава да не се набиват.
Кайсията е единственият плод от костилковите, при който може да се използва за храна и костилката. Тя е богата на мазнини, белтъчини, минерални соли и др. и по хранителна стойност не отстъпва на бадемовите ядки, като успешно могат да ги заместват в сладкарската индустрия.
Пролетното присаждане е една от основните овощарски практики, чрез която много диворастящи растения могат да се превърнат в ценни овощни сортове. Кисeлиците се присаждат с ябълки, дивите круши – с кру...
В рода на цикламата (Cyclamen) има над 15 вида, сред които само няколко са подходящи за отглеждане навън. За нашата страна от значение е C. europeum, която се среща в Търновско, Средни Родопи, Средна ...
Сачмянката е болест по костилковите овощни видове. Причинява се от гъбичка (Stigmina carpophilum). Външно се проявява в своеобразно надупчване на листата, сакаш са пронизани от сачми. Оттук идва и име...
Отглеждането на посадъчен материал от два пъти плододаващи през годината сортове малини не е както при обикновените, поради тяхната биологична разлика. Те образуват плодовете си върху зелени издънки в...