Познавате ли японската слива

Напоследък в нашите хипермаркети често се предлагат едри и атрактивни японски сливи. Затова е обясним големият интерес сред любителите овощари.
Японските сортове сливи се отнасят към вида Prunus salicina или тъй наречената върболистна слива. Те произхождат от Китай, а през средните векове са пренесени в Япония.
През 1870 г. бързо са се разпространили в Америка, а в Европа се отглеждат вече няколко десетилетия.

Санта роза е най-известна в света

Видният естествоизпитател Л. Бербанк е проучил задълбочено японските сливи и още през 1920 г. селекционира широко известния сорт Санта роза, който и днес се отглежда в много страни. През 1984-1985 г. от Италия у нас бяха внесени сортовете: Супериор анжелено, Санта роза, Симка, Озарк премиер, Супериор блек стар, Супериор блек голд, Супериор блек даймънд. Бяха засадени демонстративни градини в Карлово и Пловдив. Голяма част от тези сортове имат сериозни достойнства: дръвчетата раждат скоро, плодовете са едри и привлекателни, костилката е дребна, имат прекрасен вкус, съхраняват се дълго.

Рано цъфтят, страдат от пролетни мразове

От гледна точка на климатичните условия в нашата страна тези сортове имат и недостатъци, с които любителите на атрактивните им плодове трябва да се съобразяват. Твърде кратък е зимният покой. Подобно на бадемите и кайсиите, рано цъфтят и страдат от късните пролетни мразове. Затова могат да се отглеждат само в райони, където опасността от повторни студове е съвсем малка: северното и южното черноморско крайбрежие, по склоновете на планинските и припланинските райони, където не се задържат студени въздушни маси. Като подходящи се смятат също Родопската яка, най-южните и по-топли райони на страната. Трябва да се избягват затворените низини, котловини и полета.
Друга важна особеност е, че повечето сортове имат изключително голям брой цветни пъпки - по две до пет на всеки възел. Издръжливи са на високи температури през лятото. Формата на плодовете е плоско-кръгла. По-ранните са средно едри, а късните - по-едри. Обикновено се формира чашовидна корона и тъй като сортовете са с буен растеж, през лятото се правят силни резитби.

В България узряват след 15 юли

Напоследък у нас се произвеждат дръвчета от два сорта. Супериор блек стар има много едри плодове с маса от 50 до 80 г, кожицата им е тънка, здрава, крехка, тъмновиолетово-синьо оцветена до черно-лъскава и не се отделя от месото. Плодовото месо е жълто-зеленикаво, плътно, хрупкаво, сочно, приятно сладко-кисело, слабо ароматично. Костилката е дребна овална. При нашите климатични условия плодовете узряват нормално през средата на юли. Понасят добре манипулация и транспорт. В хладилници издържат до 4-5 месеца, а при обикновени условия - 10-12 дни. Дървото на този сорт има пирамидална корона и се отличава с no-умерен растеж.
Супериор блек даймънд също има едри плодове (с маса 40-70 г), които са с кръгла форма. Оцветени са тъмновиолетово-синьо до черно, но имат и чербеникав оттенък. Плодовото месо е червено,хрупкаво, сочно и приятно на вкус с много добро качество. Костилката е дребна, овална и полуотделяща се от месото. Узряват през третото десетдневие на юли. Също добре издържат на манипулация и транспорт. Дървото е умерено растящо, но образува по-рядка и закръглена корона.
Тъй като, всички японски сливи са самостерилни, трябва да се засаждат най-малко два сорта.