Еухарисът е познат сред любителите като амазонска лилия и като стаен нарцис. Гръцкото му име означава “много изящен”.
Пренесен е от планинските области на Централна и Южна Америка. При добро отглеждане цъфти до 3 пъти годишно – през пролетта, през есента и дори през зимата. Той е луковично растение от семейство Амарилисови. Има едри удължено овални листа с дълги дръжки и тъмнозелен цвят. Обикновено от една луковица излизат 2-4 листа, като на мястото на отмиращите се появяват нови. Едрата закръглена луковица е с диаметър около 5 см и е покрита с кафяви люспи. От нея излиза и дългият до 40 см цветонос, който е увенчан с 6-10 големи бели цвята. Те наистина много приличат на цветовете на нарциса, а освен това излъчват приятен аромат.
Еухарисите се развиват добре и цъфтят обилно, когато се пресаждат рядко – на 3-4 години. Те трябва да развият мощна коренова система и да обраснат с детки. По-честото пресаждане и отделянето на детките се понасят тежко от растението.
Съдовете, в които се отглежда еухарисът, трябва да са широки и не много дълбоки, тъй като кореновата систевма се разполага в повърхностния почвен слой, без да прониква на голяма дълбочина. Луковиците трябва да са напълно покрити с почва. Колкото по-гъсто са те една до друга, толкова цъфтежът е по-обилен. Почвата трябва да е съставена от равни части добре наторена с оборски тор градинска пръст, пясък и торф или листовка. Тя трябва да се поддържа умерено влажна, без да се мокри прекалено, за да не загниват корените.
След прецъфтяването еухарисът навлиза в период на относителен покой. Трябва да му се осигури температура около 14-16 градуса и минимално поливане. Преди поредния цъфтеж растението се пренася в помещение, където е по-топло – 18-20 градуса, и поливането става по-обилно.
Мястото, на което отглеждате това цвете, трябва да е осветено, без да се огрява от силното обедно слънце. Понася дори леко засенчване. Добре се справя със сухия въздух в помещенията, без да изисква оросяване. През лятото може да се зарови заедно със саксията в градината на шарена сянка. Тъй като поради рядкото пресаждане почвата се изтощава, трябва да се подхранва с разтворими торове през периода на активен растеж.
Тайните на успеха
Светлина: Обича по-слабо осветени места, без директно обедно слънце.
Вода: Полива се внимателно, а през периода на покой – съвсем оскъдно.
Влажност на въздуха: Няма никакви претенции.
Подхранване: През усилената вегетация поне веднъж седмично.
Ако пак е паднал дъжд, веднага след него напръскайтe зеленчуците срещу мани, алтернария, сиво гниене със системни препарати. Те проникват в растенията и се придвижват със соковете им в низходяща и въз...
Изсъхването и загиването на плодните дръвчета в последните години е състояние, което се констатира на много места в страната. Обикновено това е предизвикано от болести (цитоспороза, антракноза и др). ...
Динката (Sanguisorba) е растение, което се използва не само за украса, но и на места, където почвата задържа влага. От рода са познати само няколко вида, но са разпилени по целия свят. Видът S. can...
Известни са три системи на резитба в лозето - къса, дълга и смесена. При късата се оставят само чепове с по1 до 3 очи. При дългата липсват чепове, а се оставят дълги плодни звена - стрелки с 4 до 7 оч...
Срещниче (аюга)