Панкрациумът е измежду най-екзотичните членове на семейство Амарилисови. Родът наброява около 50 вида, като един от тях - пясъчната лилия, все още може да се срещне в диво състояние по плажовете на Южното Черноморие. Най-често се отглежда Pancratium speciosum.Това е многогодишно вечнозелено луковично растение с височина до 0,5 м. Произхожда от Антилите. Листата са едри, светлозелени и блестящи, без дръжки и дори когато растението не цъфти, го правят много привлекателно.
Цветовете – обикновено десетина, се появяват на върха на висок цветонос. Те са едри, задължително бели, много изящни. Ароматът им е лек, напомня ванилия. При отварянето им се чува ясно доловим пукот.
Цъфтежът настъпва през есента или в началото на зимата и продължава около месец. Едновременно се разтварят по 5-6 цвята, всеки от които изтрайва около седмица.
За панкрациума трябва да намерим светло място, което не се огрява директно от слънцето. През лятото трябва да му се осигури 2-3-месечен период на покой. През това време се полива умерено, защото, ако не премине през относителния покой, няма да зацъфти.
През зимата, когато активно расте и цъфти, температурата в помещението не бива да пада под 13 градуса, а най-добре е да е около 20, светлината и поливането трябва да са обилни. Тогава се подхранва през 3 седмици с минерални торове за цъфтящи растения.
Панкрациумът не обича честото пресаждане, затова трябва да сменяме саксията през 3-4 години. Тогава се отделят и луковичките-детки, с които става размножаването. Те се засаждат в предпочитаната от панкрациума лека хранителна почва, съставена от глинеста градинска пръст, листовка, добре разложен оборски тор и пясък в съотношение 1:1:1:1/2. Луковицата трябва да е около 1/4 над почвата. Саксията не трябва да е много голяма, а дренажът трябва да е безупречен. Младите растения зацъфтяват след 2-3 години. След пресаждането и посаждането на младите луковици трябва известно време да се внимава с поливането, за да не загният. Ако забележим и най-леко пожълтяване на листата, трябва да мислим за преовлажняване и съответно да внимаваме с дозите вода.
Панкрациумът е устойчив на болести, а и насекомите много не го нападат. Понякога при сух въздух страда от власести въшки и червени акари.
Тайните на успеха
Светлина: Обилно осветление без пряко слънчево греене.
Вода: През есента и зимата се полива щедро, а през лятото – оскъдно.
Влажност на въздуха: Обича по-влажен въздух, но се справя със стайните условия.
Подхранване: По време на цъфтежа с минерални торове.
Биоогичните особености на кайсията предполагат тя да се отглежда по поречието на Дунав, по Северното Черноморие и в микрорайони с по-топъл климат. Поради омекотяващото влияние върху климата на големит...
Краставицата е топлолюбиво растение и семената започват да поникват при температура 15-20°С. Затова сеитбата на открито може да се извърши, когато температурата на почвата на дълбочина 15 см, трайно с...
Макар че по външен вид наподобява палма, цикасът всъщност притежава черти и на палмите, и на папратите, като последните преобладават. За разлика от папратите обаче размножаването става не със спори, а...
Седумът е известен у нас под името „Дебела Мара”. Той произхожда от Китай и Япония, но сега е известен във всички континенти. Месестите му стъбла са групирани по няколко в туфа и може да достигнат до ...
Еделвайс (леонтоподиум)