Латинското име на маймунското цвете е мимулус рингенс. Отнася се към семейство Scrophulariaceae. Това е един от 100-те вида, включени към рода мимулус. Заслужава да му се отдаде специално внимание, тъй като се характеризира с изключително високи изисквания към водата. Растенията може да се използват не само за зацветяване на лехи върху влажни почви, но и вътре в декоративни водни площи или естествени водоеми.
Маймунското цвете е едногодишен вид. Ареалът на разпространението му се простира по поречията на големите реки в Северна Америка, от където е тръгнал по света. Стьблата са тъпки, изправени и се разклоняват по-богато във връхната си част. Достигат 60-80 см височина. Листата са копиевидни, две по две срещуположно прикрепени към стъблото. Достигат 10 см дължина и 2-3 см ширина.
Оригиналните цветове са около 2 см широки. Те са съставени от по две устни. Долната е по-голяма, триделна, а горната – по-малка двуделна. Баграта е бледо синьо-лилава до лилава, с жълтеникав или кремав център. При това разположение и обагряне, погледнат насрещно, цветът наподобява разкривено в лукава усмивка маймунско личице. Това е дало повод за популярното наименование на вида. Цъфтежът протича от юни до септември. Плодовете са яйцевидни крехки капсули, които след узряването лесно се разпукват, при което растенията се самозасяват. В капсулите има по много на брой семена. Те са дребни, с мрежеста повърхност.
За да се развиват добре, растенията изискват почвата да е тежка, глинеста. Тя трябва постоянно да е мокра. Предпочитат мястото да е слънчево, но понасят и лека полусянка.
Мимулусите се размножават чрез семена. Те се засяват през март директно или се произвежда разсад. Може да се използват и самозасятите поници, които подходящо се разреждат. На постоянно място в лехите се осигуряват разстояния 40 х 40 см. Когато ще украсяват декоративни езера, растенията се засаждат до брега или на няколко сантиметра във водата. Основната грижа през годината в градината е поливането. Плевелите се унищожават и периодично се окопава.
За да се подхранят растенията, от пролетта до есента един-два пъти месечно се препоръчва поливка на насажденията с ферментирал извлек от накълцани плевели. 1/3 от бъчва, събираща 12 кофи, се пълни с т...
Обикновено през втората половина на февруари – началото на март започва сеитбата на лук за арпаджик. Колкото по-късно през пролетта се направи това, толкова по-малки са добивите. Със затоплянето на в...
Цикълът на плододаването е доста сложно биологично явление. То започва с диференцирането на плодните пъпки и преминава през редица междинни етапи (зимен покой на пъпките, цъфтеж, опрашване, оплождане,...
От листопада до началото на новата вегетация може да се засаждат овошки. Разбира се, при условие почвата да не е замръзнала и температурата на въздуха да е положителна. При нашия климат засаждането мо...
Засейте аконитума сега