Аглаонемата (Aglaonema) е род вечнозелени треви и полухрасти от семейство Змиярникови. Аглаонемата е роднина на дифенбахията и затова много прилича на нея, като се отличава само по по-тънките си листа, размерите на аглаонемата са значително по-малки от на дифенбахията, има формата на храст. Освен това аглаонемата цъфти по-продължително и образува плодове. Това е едно от най-подходящите растения за хидропонна култура.
Сред най-разпространените аглаонеми са: променливата аглаонема (Aglaonema commutatum) – храстовидно растение с изправени стебла. Листата са на дълги дръжки, с продълговато-елиптична или ланцетна форма, около 20-30 см дълги и 5-10 см широки. Няколко сорта имат разнообразна пъстра окраска. При цъфтеж образува до 6 цветоноса до 20 см дължина. Съцветията са със светлозелено покривало.
Къдравата аглаонема (Aglaonema roebelinii) – силноразклоняващ се голям храст с листа до 30 см, с елиптична форма, с кръгла основа. Повърхността на листата е сиво-сребриста. Съцветието е около 3 см дълго.
Аглаонемата е стайно растение, което се развива както на топло (над 18 градуса) място. Оптималната температура е 22-23 градуса. Не понася въздушни течения. През лятото растението трябва да се засенчва от преките слънчеви лъчи, през зимата се нуждае от добро осветление.
Поливайте обилно от пролетта до есента, през зимата умерено. За поливане използвайте само мека, добре престояла вода със стайна температура. От март до септември на всеки две седмици подхранвайте със специални торове за стайни растения, които не съдържат варовик. Тъй като аглаонемата расте бавно, то пресаждайте я само при нужда – младите през година, а по-старите през 3 години, през пролетта. Садят се в широки, но не високи саксии. Почвата се състои от 2 части чимовка, 1 част листовка, 1 част торф и 1 част пясък. В почвата е добре да поставите и малко дървени въглища.
През пролетта и лятото връхните и стъблените резници са добър начин за размножаване. При пресаждането можете да отделяте издънките с няколко листенца и коренчета.
През годината фасулевият зърнояд развива 4-5 поколения - едно на полето, останалите по време на съхранението. В долапите и складовете неприятелят намира много благоприятни условия за развитие и нанася...
Водният лук се отглежда след рано прибиращи се зеленчуци – спанак, салати, репички. Семената за разсада се засяват през март на открити лехи с ширина 1 м, които се правят високи при по-тежки почви и н...
Няма любител цветар, който да не познава изправените стъбла на гладиолата, които са обсипани с цвят. От това цвете, което в момента все още се предлага масово по специализираните магазини, може да се ...
Културата е много взискателна към плодородието на почвата, не понася повишена киселинност и близки подпочвени води. Аспержите растат добре на рохки песъкливи почви, богати на хранителни вещества. Те с...
Запознайте се с Обедното цвете