Как да защитим лозите от сивото гниене

Сивото гниене е една от най-опасните и разпространени болести по лозата. Във влажни лета и при чувствителните сортове тя може да причини големи загуби на реколтата. При благоприятни условия за развитието й, болестта може да се развие върху всички растителни части: леторасти, листа, пъпки. През пролетта може да засегне цветовете и цветните дръжки. По тях се появяват кафяви петна, които се покриват със спороношението на гъбата. Най-големи повреди обаче сивото гниене нанася при узряването на гроздето. По зърната се появяват дребни кафяви, като точки петънца, които бързо нарастват и покриват цялото зърно. Ципата на заразените зърна се пука и лесно се отделя от месото на зърното. Зърната загниват, заразата преминава по здравите зърна и обхваща целия грозд, а след това и съседните гроздове. При по-висока влажност заразените зърна обилно се покриват със сива плесен, която се състои от мицела и спорите на гъбата. Спорите се разнасят от вятъра и дъжда. Те покълват и заразяват в свободна капчица вода или при максимално наситена с влага атмосфера, което се случва при транспортиране на гроздето в неподходящи превозни средства. Заразата прониква и в меката част на зърната и те стават негодни за употреба.
Причинител на сивото гниене е гъбата Sclerotinia fukeliana с нейната конидална форма Botrytis cinerea. Гъбата презимува със склероции и като мицел върху лозовите пръчки, по окапалите листа, по изсъхналите гроздове, по остатъци от плевелни растения на повърхността или в почвата. През пролетта склероциите прорастват при температура над 0-5 градуса и достатъчно влажна почва. Оптималната температура за прорастването им и образуване на конидиоспори е 23-24 градуса. Конидиоспорите покълват при температура от 1 до 33 градуса, с оптимум 20-23 градуса.
Сухото грозде може да се зарази само, когато се наруши целостта на обвивката на зърното. Обикновено това става при наранявания от градушка, напукване на зърната след дъжд, наранявания от гроздови молци и други неприятели, акари, птици, брашнеста мана.
Сивото гниене атакува най-силно гроздето след омекването и прошарването до пълното му узряване. При благоприятни условия за развитие на гъбата инкубационният период е 2-3 дни, при което болестта се развива бързо и в големи размери.

Борбата

Засаждайте лозите върху подходящи леки почви на проветриви слънчеви места. Формирайте и натоварвайте правилно лозите, провеждайте навреме филизенето, кършенето и колтученето, за да се подобри проветряването. При започване на зреенето направете просветляване на гроздовете чрез премахване на излишните листа около тях също за подобряване на проветряването. Избягвайте чести поливки и излишно торене с азот.
Гроздовете прибирайте в сухи дни, преди да са започнали есенните дъждове. Набраното количество трябва да се почиства основно. Първото пръскане се прави непосредствено след прецъфтяването на лозите, второто преди наедряване на зърната и затваряне на грозда, третото - при прошарване на гроздето и четвъртото - 20-30 дни преди гроздобера. При по-слабо заразени лози се прави само второто и третото пръскане.
Одобрени са следните препарати: кабрио топ - 20 г (карантинен срок 28 дни), кантус - 10 мл (карантинен срок 28 дни), куадрис 25 СК - 7,5 мл (карантинен срок 21 дни), топ плюс 70 ВП - 10 г (карантинен срок 14 дни), топсин М 70 ВДГ - 10 г (карантинен срок 14 дни), фолпан 80 ВДГ - 15 г (карантинен срок 20 дни), шавит Ф 72 ВДГ - 20 г (карантинен срок 20 дни). Дозата е за 10 л вода.