Пандореята /Pandorea/ е вечнозелена тропическа лиана от сем.Бигнониеви /Bignoniaceae/ . Името на растението е свързано с древногръцката митология. Пандора е била много красива млада жена, която е получила от Зевс кутия, в която били затворени всички беди на света. Въпреки забраната на Зевс, жената отворила кутията. Оттогава нещастията са се пръснали между хората.
Листата на пандореята са тъмнозелени, лъскави, състоящи от 5-9 отделни овални листчета. Цветовете са невероятно красиви. Имат формата на фунийки с диаметър до 5 см, събиращи в кичести гроздове. Може да са бели или розови с по-тъмно гърло, мъхести отвътре. Плодът е шушулка, но при нашите климатични условията не се образува.
Като саксийно растение пандореята достига до 5-6 м. височина. Това налага да й се сложат опори или стълбички, по които тя да се увива и катери. Този растителен вид расте в тропическия пояси и не се бои от нашето жарко лятно слънце. Свежият въздух в градината или на терасата, спомага за доброто развитие на лианата. През летния сезон по време на активната вегетация се полива обилно, така че да не засъхва, но в никакъв случай не бива да подгизва. Оросяването също се отразява благоприятно.
Пандореята цъфти от април до ноември, като за обилен цъфтеж е нужно растенията да са в тясна саксия. През този период се подхранва два пъти месечно с универсален тор. След прецъфтяването се изрязва ниско, за да се сгъсти и да поддържа компактен вид.
През зимата саксиите се прибират в топло и светло помещение. През пролетта пандореята се присажда в добре дрениран съд в съответствие с големината на растението. Почвата трябва да бъде лека, богата. Тогава се прави и леко обрязване, като изрязаните части се използват за разножаване.
Пандореята се размножава със семена, резници и отводки. Това се прави през пролетта и обикновено поникването и вкореняването са успешни. Растението се чувства добре на ярко слънчево огряване, но може да понесе и частично засенчване /шарена сянка/.
Опитайте навън
Когато завъдите няколко пандореи, може да експериментирате, като оставите 1-2 растения през зимата навън. Засаждете ги направо в добре наторена почва и ги покрийте с прадпазни материали – слама, листа и други материали срещу измръзване. Ако през пролетта израстнат отново можете да си ги отглеждате като градински храсти.
На много места в страната вече берат орехите. Това е фасулска работа - биха казали мнозина. Но не е съвсем така. Избързването е толкова вредно, както и закъснението. Околоплодниците на полузелените пл...
Подстрижката започва по-късно, но е задължителна, защото храстът се превръща в хаос от тънки клончета. След засаждането и през следващите няколко години културната боровинка не изисква резитба. Прем...
Хиритата, позната и като чирита (Chirita), е голям род от семейство Gesneriaceae, който включва около 100 вида, много оригинални тревисти растения, произхождащи от тропическите районите на Азия. Сред ...
Богородичките, известни още като астри (callistephus chinensis), са едни от най-популярните едногодишни цветя. Родовото име произхожда от думите калос - хубост, и стефос - венче, което напомня за крас...
Цветни камбанки звънят в градината