Патладжанът се отнася към групата на топлолюбивите зеленчукови култури. По своите изисквания към условията на отглеждане – топлина, светлина, влага, почва, предшественици и др., той не се отличава съществено от пипера и доматите. При понижаване на температурата се развива слабо. Освен това при понижаването или силното повишаване на температурата окапват цветовете.Особено големи са претенциите му към плодородието и структурата на почвата. Затова трябва да избирате дълбоки, топли, рохкави почви, богати на лесно усвоими хранителни вещества, най-добре расте на почви с неутрална реакция. Върху студени, тежки, кисели почви, не очаквайте добри резултати. За оптималното си развитие му е необходима висока влажност, около 80% от пълната и влагоемност. Най-много се нуждае от влага, когато започне образуването на генеративните органи, и при най-малкото засушаване тогава настъпват сериозни смущения в растението и започва масово окапване на цветовете и завръзите.
Необходим е разсад
Патладжанът се отглежда с предварително отгледан разсад. Готовите разсади отиват на открито, когато е минала опасността от слани. Разстоянията при засаждането са 50-70 см между редовете и 50-60 см между растенията. Може да се засаждат и на ленти, по два реда в лента. Ранните патладжани отиват в градината предимно в южните, по-топли райони в края на април, а средно ранните най-добре след 10 май. Пикираният разсад се засажда в ямки, а непикираният – със садило. Току-що засадените растения се поливат с канче и се покриват с рохкава почва. При нашите климатични условия патладжанът не може да се отглежда без напояване. Растенията започват развитието си бавно. Тогава в началото не трябва да се бърза с поливането. Полива се, когато растенията се вкоренят добре. Режимът на напояване е също, както при пипера.
Не позволявайте растенията да гладуват
Важна грижа при отглеждането на патладжан е подхранването с органични и минерални торове. Подхранва се през вегетацията - 2 до 4 пъти. За целта се използват птичи или говежди тор и торна течност, а от минералните торове – суперфосфат и амониева селитра. Не се оставят плевели, разрохква се почвата. С първото разрохкване растенията се загърлят. Пази се от болестите и неприятелите. Най-често патладжаните боледуват от столбур и вертицилийно увяхване. Колорадският бръмбар след като няма или е унищожил картофените посеви отива на патладжана, затова наблюдавайте за неговата поява. През юли се появяват вече зрелите патладжани. Реколтата се прибира, докато паднат слани в градината.
Варовата (неинфекциозна) хлороза е функционално заболяване, което се дължи на недостатък на желязо. Обикновено се проявява на втората година от засаждането около цъфтежа на лозите, когато растежът на ...
Две са основните системи за поддържане на почвената повърхност в ябълковите насаждения - черна угар и чимово-мулчирна система. Черната угар е система от обработки, с които почвата се поддържа през цял...
Повече от 500 вида метличина виреят в Европа, Азия, Северна Африка и Америка. Те са едногодишни, двугодишни или многогодишни растения. Въпреки че сме свикнали метличината да е синя, в природата и в ку...
Зелевите никак не обичат горещината и сушата. И е обяснимо, тези култури са студоустойчиви. Оптимални на растежа и развитието им са температури между 16 и 18 градуса. Особено късното главесто зеле и к...