От листопада до началото на новата вегетация може да се засаждат овошки. Разбира се, при условие почвата да не е замръзнала и температурата на въздуха да е положителна. При нашия климат засаждането може да започне непосредствено след листопада и да приключи една-две седмици преди зимата. А също така да продължи много рано напролет и да приключи преди да са набъбнали пъпките. Есенното засаждане има редица предимства пред пролетното. Наранените сега корени зарастват по-лесно и се формират нови. В края на зимата и началото на пролетта корените започват интензивно развитие, преди да са набъбнали пъпките.
Особено подходящо е сега да сложите в градината си фиданки от ранно развиващите се видове - бадем, кайсия, праскова и джанка. Най-малко две-три седмици предварително да се изкопаят посадъчните ямки.
При създаване на по-големи овощни градини, ако е направено основно торене и риголване, ямките най-лесно се правят с ямокопател. Тогава не е необходимо да са много широки и дълбоки. Размерите трябва да са достатъчни, за да поберат корените на дръвчето.
При по-малките градини, където не е възможно да се риголва, ямките се изкопават ръчно, 80-100 см е широчината и около 60 см - дълбочината. Почвата от горния слой
се поставя от едната страна на ямката, а от долния - от другата.
Преди засаждането горната почва се смесва с 15-20 кг добре угнил оборски тор, 150-200 г суперфосфат и 80-100 г калиев тор или една кофа дървесна пепел. С част от тази смес се запълва ямката, като леко се при-тъпква така, че да се оформи една широка пирамида. С останалото количество се покриват корените, върху тях не бива да попада чист тор. Притъпква се, когато корените са добре покрити с почва, после пак, когато се запълни ямката. Накрая се покрива с рохкава почва и върху нея се поставя сламест оборски тор. Отгоре се полива с 1-2 кофи вода.
Корените се проверяват щателно
Повредените, изсъхналите и болните се изхвърлят. Изсъхналите и счупени корени се премахват, а здравите не се режат, за да се запази повече от кореновата система. Съкращават се само някои много дълги, които не позволяват нормално да се постави растението в ямката.
Корените на извадените от разсадника дръвчета изсъхва много бързо и е желателно преди засаждането да се сложат за 1-2 денонощия във вода. Непосредствено преди засаждането корените се потапят в рядка каша от 3 части почва и 1 част пресен говежди тор. Така по-добре зарастват раните.
Дълбочината зависи от подложката
При семенните, които основно се използват при костилковите и орехоплодните видове, засаждането е дълбочина няколко сантиметра над кореновата шийка. При вегетативните подложки, които сега се използват основно при ябълката, крушата, дюлята и мушмулата, засаждането е по-дълбоко - до мястото на присадката.
Бегония рекс, известна още като царска бегония, е сред растенията, които нямат претенции за осветеността на стаята. Затова тя е сред най-подходящите растения, които могат да декорират интериора ви дор...
Наименованието на растението произхожда от гръцката дума Kanna – тръстика, камъш. Към този род принадлежат ефектни листно-цъфтящи растения. В почвата те развиват дебели пълзящи коренища, които при няк...
Нертерата, известна у нас с името „коралов мъх”, произхожда от Централна и Южна Америка. Родът съдържа 8 вида, от които се култивират два - нертера депреса и нертера гренадензис. Името на цветето на г...
Към края на октомври и началото на ноември празът пълни пазара. Той е студоустойчиво растение. Слабите студове и сланите не го повреждат, не са опасни и за способността му да се съхранява. Това позвол...