Аронията е малко познат у нас плод, но в последните 3-4 години се наблюдава значителен интерес към това растение. Тя е храст, достигащ височина 2,5 – 3 м, с лъскави, неназъбени листа. Плодовете му са дребни синьо-черни зрънца, които по форма наподобяват миниатюрни ябълки. За лечебни цели и за нуждите на хранително вкусовата промишленост се събират плодовете й. Те съдържат много витамини – Р, С, Е, К, РР, каротин, витамини от серията В, органични киселини, захар и др. Сокът от арония подобрява тонуса и повишава защитните сили на организма.
Аронията вирее добре на различни типове почви. Не са подходящи солените, мочурливите и каменистите места. За получаването на добра реколта, трябва да се отглежда на добре напоени, леки и пропускливи почви. Най- подходящи за нея са песъчливо – глинестите и горските почви. Добре се развива в предпланинските области и където сумата на валежите е по – висока, а и атмосферната влажност е повече. Тя е светлолюбива и много взискателна към температурата. Опасни за нея са повратните пролетни студове, тъй като растението цъфти късно.
Аронията се размножава чрез семена. Засяват се през есента, но след стратификация в продължение на 150 дни, това може да стане и през пролетта.
Плодовете които ще съберете през септември, трябва да измиете и подсушите, и да ги обработите през сокоситисквачка. Кашата се промива с вода и здравите семена падат на дъното. Подсушават се и се засяват на дълбочина 1,5 см. След това посева се посипва с тънък пласт добре угнил оборски тор. След като поникнат трябва редовно да плевите, окопавате и поливате растенията.
Аронията може да се размножава и чрез коренови издънки, ако разполагате с растения с добре развита коренова система. В такъв случай храстите ще започнат да плододават още през втората година.
На другата есен трябва да изкопаете и сортирате отделните фиданки. Добре развитите растения засаждате в редове на разстояние 7 – 8 см и между редовете на 15 – 20 см.
През май се засажда средно ранният пипер. Той заема обикновено и най-голяма част от дворните зеленчукови градини, особено в селските дворове. Може би поради ограничената площ се допуска една съществен...
Дивият лимон (Poncirus trifoliata) е листопаден храст от семейство Седефчеви (Rutaceae). Единствен представител в рода си, студоустойчив е и се отглежда с успех в умерените ширини. Произхожда от Химал...
Сушените праскови са рядкост на пазара, но са едни от най-трайните сушени плодове. Узрелите, но все още относително твърди праскови, първо се измиват, след което се нарязват на тънки кръгчета. Сушат с...
Вертикалното озеленяване по своето предназначение и характер заема особено място в зеленото строителство. Многогодишните и тревистите лиани могат, благодарение интензивния си растеж, много бързо да ук...