Лукс и истинско удоволствие е да се наслаждавате в градината си на красотата на киселия трън (Berberis). Той е бодлив храст, но с много разнообразни форми. Има видове с вечнозелени, както и такива с опадливи листа. Всички те са много медоносни, заради ухаещите си през май цветове. Не са много капризни към условията на отглеждане, но предпочитат каменистите и бедни почви пред влажните и мочурливите.
Киселият трън е както студоустойчив, така и сухо устойчив. Не понася обаче фабричния дим. Важно условие за него е да бъде далеч от житни посеви, защото е преносител на житната ръжда. Обича светлината, но расте и на сянка.
Засейте веднага след обиране на плодовете
Най-популярен от берберисите с опадливи листа е B. vulgaris - обикновения кисел трън. Негова родина е Средна и Южна Европа. На височина достига 1,5-2 м. Листата му са обратно яйцевидни по края и последователни остро назъбени. Преди да опадат късно през есента добиват жълто-червена окраска. Плодовете, които зреят през септември и октомври. Запазват се понякога и през зимата на храстите. Берат се през ноември. Изчистени от месестата част веднага се засяват на места с плитка почва.
Тунбергии проявява най-много капризи
Друг вид с голяма декоративна стойност е B. Thunbergii. Идва от Япония и Китай. Листата му опадват. Той е най-влаголюбив между останалите видове. Устойчив е и на фабричния дим и затова е предпочитан. Последователно наредените му по-дребни листа на дъговидните клони през есента се обагрят в пурпурночервено. Тунбергията цъфти през април за 2-3 седмици.
От червени се превръщат в зелени
От киселите тръни с неопадващи листа най-популярен е B. macrophylla. Произхожда от Хималаите. Неговите листа на лицевата страна са лъскави и тъмнозелени, а на обратната - светлозелени. Жълтите му цветове са събрани в гроздовидни съцветия. Плодовете са черни ягоди с по едно семе.
Много красив, вечнозелен кисел трън е B. juliana. Негова родина е Китай. У нас се среща по-рядко. Ако зимата е с по-ниски температури листата добиват червена окраска, но напролет пак възвръщат зеления си цвят.
Необходимо е просто да го засадите на няколко пъти през септември, че и през октомври. За целта може да ви послужат по дребни глави лук или едри, но по ваша преценка негодни за съхранение или бърза уп...
Еутипиозата се причинява се от гъбата Eutypa lata, която се размножава върху лози с некротирана, мъртва дървесина. Разпространява се чрез въздушните течения и заразява растенията, когато попаднат вър...
Ранното полско производство може да осъществите в два варианта: чрез разсад или без разсад. Произвеждането на разсад също има две възможности: произвеждането на пикиран ран разсад и на по-късен непики...
Седумът, който произхожда от Китай и Япония, е познат у нас с името Дебела Мара. Месестите му стъбла достигат 55-60 см височина. Разклоняват се и оформят пищна туфа. По цялата им дължина срещуположно ...
Време е божурът да намери ново място