Салата

У нас се отглеждат две разновидности – главеста салата и маруля.
Широката употреба на салатата се дължи на вкусовите, диетичните и хранителните й качества. Съдържа азотни вещества предимно във форма на необходимите за човешкия организъм белтъчини. Особено ценна е като източник на минерални соли, главно на фосфора, калия и желязото, на витамините С, А и В1. По съдържание на целулоза марулята превъзхожда значително главестата салата, по груба храна е и това не оправдава традиционните предпочитания на българския консуматор към нея. Напоследък обаче се забелязва все по-засилващ се интерес и у производители, и у консуматори към главестата, в т. ч и към така наречената айсбергова салата.

Биологически особености

Салата (Lactica sativa L.) е едногодишно растение от семейство Сложноцветни (Compositae).
Кореновата система е слабо развита, разполага се в повърхностния слой на почвата, но се отличава с бърз темп на развитие.
Листата са органът, заради който салатата се отглежда. Те имат повече или по-малко набръчкана повърхност и с повече или по-малко назъбени краища, на цвят при различните разновидности и сортове са от светлозелени до тъмно зелени, жълтозлени, кафявозелени, антоцианови до червени. При главестата разновидност част от листата остават завити и образуват повече или по-малко плътна глава.
Цветоносните стъбла се развиват още през същата година и достигат 1,20-1,50 м височина. Цветовете са двуполови, самоопрашващи се, но кръстосаното опрашване също е възможно.

Изисквания към климатичните и почвените условия

По отношение на топлината салатата не е претенциозна. Температура от 15-18°С е нормална за развитието й. Температури над 20°С се отразяват вече неблагоприятно, особено ако са придружени със засушаване. Затова у нас салатите се отглеждат през пролетта и през есента. Добре вкоренените и направили листна розетка растения през есента издържат понижения на температурата до минус 5-6°С и защитени от снежна покривка или в условията на микроклимата на дворните места, още рано напролет бързо възстановяват развитието си и дават ранна продукция.
Към влагата салата е твърде взискателна. Предпочита умерената влажност на въздуха. Дъждовете понякога причиняват загниване на листата. Засушаването на почвата и на въздуха влошава качеството на продукцията. То може да възпрепятства образуването на глави при главестата салата и тя бързо премине към цъфтеж, особено ако е съпроводено от повишаване на температурата над оптималната.
Към светлината салатата също е твърде чувствителна. Не обича сенчестите места. Там дава недоброкачествена продукция, а главестата салата често не образува глави.
Изискванията към почвата, към физичните й свойства и съдържанието на лесно усвоими хранителни елементи в нея са също високи. Това се обяснява със слабо развитата коренова система от една страна и, от друга, с бързия й темп на растеж. Най-добри резултати се получават на дълбоките, топли, влагоемни, разработени и наторени с органични и минерални торове почви. Тежките и кисели (рН под 6,5-6) почви са неподходящи. Независимо от органичното торене салатата реагира много бързо на торенето с минерален азот (амониева селитра), защото при ранното производство, докато температурите са ниски, той по-лесно се усвоява. Такова подхранване може да предизвика буен растеж. Затова подхранванията с азотен тор трябва да бъдат съчетани с внасянето на фосфорни и калиеви торове през есента с дълбоката обработка на почвата. Излишъкът от азот допринася за повишаването на нитратите в листата. Торенето пък само с фосфорен тор, без участието на достатъчно азотен, може да предизвика бързо стрелкуване на растенията.

НАЧИНИ НА ОТГЛЕЖДАНЕ

Отглеждане на ранни салати

Ранното отглеждане на салатите може да започне както през пролетта, така и през есента. Традиционно това става чрез предварително произведен разсад. Може и чрез пряко засяване на семената, но в подходящ срок и по подходящ начин.
Сортовете от типа маруля, разпространявани напоследък у нас са Литал, Терлана, Жълта красавица, както и Черна гюмурджинска и др., а от тип главести – Анушка, Бохемия, Броган, Ванти, Жълт зимен цар, Зимна маслена глава, Ира, Каролин и др.

Отглеждане чрез пролетно засаждане

Разсадът за този начин на отглеждане започва да се засява още в началото на февруари и продължава не по-късно от средата на март. Най-добре е сеитбата да се извършва на етапи през десетина дни. Това удължава срока на прибиране на реколтата, от една страна, а от друга, дава възможност да се разполага с непрераснал разсад в случай на неблагоприятно за работа на открито време. Семената се засяват рядко, за да се избегне пикирането. В полутопла леха или в санъдчета, разположени в подходящи помещения, най-добре е семената да се засяват в редове, предварително маркирани. Подходящото разстояние между редовете е 5 см. След поникването растенията се прореждат на около 3 см в редовете. За 10 кв. метра площ за отглеждане на салата са необходими около 0,2 г семена. Покриват се с пласт торопочвена смес, дебел 0,5-1 см. Важно условие за отглеждането на добър разсад е поддържането на температура не повече от 15°С, на оптимална влажност и на добро осветление. Редовното проветряване е задължително.
Подготовката на мястото и торенето се свързват предимно с отглеждането на основния зеленчуков вид на площта, на която салатата всъщност е междинна култура. Внасяният с дълбоката обработка угнил органичен тор се отразява добре и върху развитието на салатата. Торенето през есента с 30-40 г суперфосфат на квадратен метър е необходимо условие за добри резултати от подхранването с амониева селитра. На много леките почви с есенната обработка се внасят и по 15-20 г калиев тор на квадратен метър.
През пролетта, още в началото на март, се оформят бразди или лехи. Лехите са удобният профил, когато растенията ще се отглеждат под пластмасово покритие. Браздите се оформят на разстояние 70-80 см, лехите имат ширина 120-150 см.
Засаждането започва от средата на март в Южна България, а към края на месеца и в началото на април прехвърля Балкана. Ако растенията ще се отглеждат на бразди, те се засаждат и от двете им страни по средата на откоса на разстояние 20-30 см. На лехите според ширината им се засаждат в 4-6 реда, така че разстоянието между растенията да е 20 на 20 или 20 на 25 см, а марулите – 25 на 30 или 30 на 30 см.
Салатите не понасят дълбокото засаждане, дълбочината на засаждането е до кореновата шийка. Всяко засадено растение се полива с малко вода, за да се уплътни почвата около корените.
Грижите започват веднага след засаждането. Когато целта е да се ускори развитието на растенията, се изграждат и пластмасови тунели. Щом видимо поукрепнат, почвата се разрохква, за да се подобри водно-въздушният режим и да се унищожат никнещите плевели. Това допринася много за затопляне на почвата в дълбочина. С тази обработка се извърша и подхранване с 10-20 г амониева селитра на квадратен метър. По-нататък подхранванията носят някои рискове, като получаването на рехави салати и марули с понижени вкусови качества. Не бива да се забравя, че като листен зеленчук, салатите склонни да натрупват нитрати над допустимото, особено в мрачните и дъждовни дни на пролетта. До оформянето на достатъчно едри растения почвата се разрохква неколкократно, особено след дъжд, когато е възможно образуването на почвена кора.
При нужда се полива. Засушаването забавя растежа. Преовлажняването също е вредно, защото пречи на въздуха да прониква в почвата и се увеличава опасността от загниване.
Растенията достигат нормална големина през май, по рано с 10-15 дни отгледаните под пластмасово покритие. Но и при тях това не става едновременно. Само годните за консумация се изрязват остър нож.
Освободената площ се подготвя за следващата култура. Някои градинари, особено в южните райони, засаждат доматите още преди да са освободили цялата площ от салатите, а след това с окопаванията оформят поливните бразди.

Отглеждане чрез есенно засаждане

Разсадът при този начин на отглеждане се засява през септември, по рано в по-хладните райони и по-късно в южните и най-южните. Отглежда се на открито и грижите се свеждат най-често до поливане плевене.
Мястото се подготвя, като се почисти от растителните остатъци на предшественика, след което се извършва дълбоката обработка и предвиденото торене. Желателно е всичко това да бъде направено още в края на август или рано през септември, за да улегне почвата до засаждането на разсада. Иначе има възможност с уплътняването си тя да увлича растенията и да разкъсва коренчетата. Непосредствено преди засаждането мястото се набраздява или се оформят лехи с равна повърхност и слаб наклон на юг. Лехите може да бъдат предпочетени, защото водата от валежите при тях се отцежда по-бързо, а и дават по-добра възможност за направа на пластмасови тунели. От съображения за по-ранно засаждане на следващия зеленчуков вид може да се предпочетат и браздите.
Засаждането се извършва през октомври. Когато салатите се отглеждат на бразди, те може да бъдат разположени само от едната страна. Другата в такива случаи ще послужи за засаждането на ранното зеле например. Засаждането трябва да приключи и в южните райони на страната най-късно до края на месеца. Така растенията се вкореняват добре, презимуват и напролет бързо възстановят растежа си. Още през февруари се изграждат и полиетиленови тунели. При умело регулиране на температурата в тях чрез проветряване през деня и уплътняване през нощта може да се ускори развитието. От засадените през есента салати се получава по-ранна продукция отколкото от засадените през пролетта.

Отглеждане чрез предзимно засяване

От средата на ноември, а в южните райони и по късно, докъм началото на трайното застудяване, семената на салатите могат да бъдат засети направо на предварително подготвени лехи и на посочените междуредови разстояния. Те поникват рано напролет с постепенното затопляне на времето. Тогава се извършва прореждане, обикновено на два пъти, за да се постигнат вътрередовите разстояния. Празните места се попълват с растения, взети от местата, където се били по-гъсто разположени.
Поникването и развитието на растенията може да се ускори, като лехите се покрият още през февруари с пластмасово фолио под формата на тунел.

Отглеждане на късни салати

За успеха на късното производство на салати от значение все пак е и районът. Високите полета, където температурите се понижават до 4-5°С под нулата рано, не са подходящи, но местата с по-продължителна есен ги бива.
Късните салати заемат мястото на лука, краставиците, дините и пъпешите и други зеленчуци, които освобождават площта към края на август - началото на септември. Почвата се подготвя, като с обработва дълбочина около 20 см. Торенето с органични и минерални торове може да се ограничи до минимум или изцяло да отпадне - салатата ще използва остатъчните хранителни вещества, неупотребени от предшественика. В зависимост от нуждите на основната пролетна култура почвата ще се обогати с хранителни елементи след прибирането на салатите. В случая по-важното е почвата да е добре обработена, а това в сухо лято не винаги лесно става. Затова обикновено се налага определеният парцел предварително да се полее и тогава да се прекопае или фрезова с мотофреза. До засаждането на разсада площта трябва да се поддържа изравнена. С набраздяването не бива да се избързва, за да не просъхне и почвата.
За късно есенно производство се предпочитат сортовете главеста салата.
Разсадът се засява в края на юли и началото на август на открита леха или в сандъчета. Ако се използва сандъче, добре е то да се зарови до ръба в земята, за да не се влияе силно почвата в него от августовските горещини.
Подходящото време за засаждане на разсада настъпва между 5 и 15 септември. Непосредствено преди засаждането се оформят бразди (тирове) през 40 см. Добре е да се ориентират пряко на северните и североизточните ветрове; настъпва хладно време и браздите са своеобразна ветрова защита за растенията. Растенията се засаждат по средата на склона на браздата през 20-35 см. В дъното, където ветровете оказват по-малко внимание, не бива, защото там влагата се задържа по-дълго време и листата може да загният. При засаждането се внимава да не се заравят растежните връхчета. Най-добре е растенията да бъдат толкова дълбоко засадени, колкото са били в разсадената леха.
В грижите за късните салати няма нещо много особено. Когато растенията се прихванат и образуват нови листенца, трябва да се окопаят плитко до 3-4 см. С това повърхностно разрохкване на почвата може по преценка да се подхранят с малко амониева селитра, не повече от 10-15 г на квадратен метър. Когато есенните валежи са недостатъчни, се полива. Ако студовете настъпят по-рано, растенията се покриват с полиетиленов тунел. Не трябва температурата под покритието да се повишава над 18-20°С, което е напълно възможно в тихите и слънчеви дни на късната есен. Срещу такава опасност е умелото проветряване.
Реколтата става готова за прибиране през ноември.

Зимно отглеждане на салати

То е възможно в оранжерии (пластмасови или стоманеноностъклени) с техническо или биологично отопление. Малките изисквания на салатата към топлината определят и по-малки енергийни разходи. Подходящи за такова отглеждане са пластмасовите оранжерии, в които може да се направят полутопли лехи (парници), покрити тунелообразно с пластмасово фолио.
Разсадът се засява на етапи от началото на ноември до края на декември в отоплявани култивационни съоръжения или в съдове, настанени в подходящи помещения. Става готов за 40-50 дни.
Парниците се зареждат с пласт биотопливо, дебел 40-50 см. Върху биотопливото се нанася пласт от торопочвена смес в съотношение 1:1. Растенията се засаждат 20 на 20 или 20 на 25 см. Непосредствено след засаждането се покриват с малко хладка вода.
Най-важната грижа за салатите в топлата леха е проветряването, за да не се повиши температурата над 15-18°С. През нощта трябва да е около 12°С. Полива се според нуждата. Внимава се водата да не попада върху листата, за да не загниват.
Продукцията се получава в периода януари-март.