Патладжан

Наричат го още син домат поради известна прилика с домата, с който ботанически принадлежат към едно семейство. По хранителни качества и по съдържанието на витамини и минерални соли отстъпва на домата и пипера, но от него се приготвят различни вкусни ястия, което го прави търсен зеленчук както в прясно, така и в преработено състояние. Горчивият му вкус се дължи на веществото соланин, чието съдържание е най-голямо в напълно зрелите плодове. Затова те се берат не съвсем узрели, но не и зелени.

Биологически особености

Патладжанът (Solanum melongena L.) е едногодишно растение от семейство Барабойни (Solanaceae).
Кореновата система е сравнително добре развита. Растения, получени от засети направо на постоянно място семена, развиват дълбоки до 1-1,5 м корени. На голяма дълбочина проникват и получените от разсад, когато са засадени на леки и топли почви. В повечето случаи обаче те се разполагат в повърхностния почвен пласт на дълбочина 20-40 см. Тяхната усвояваща способност е по-слаба отколкото на доматите, което предполага по-голямо внимание при осигуряването на хранителния и водния режим. Полезно е да се има винаги предвид, че кореновата система на патладжана реагира рязко на промените в хранителния, водния режим на почвата, а това се отразява на растежа, на цъфтежа и на нарастването на плодовете.
Стъблото на патладжана в зависимост от сортовите особености и условията на отглеждане достига височина от 20 до 150 см. С нарастването то се разклонява и в основата си се вдървесинява.
Цветовете са двуполови, самоопрашването е възможно, но устройството им улеснява и кръстосаното опрашване. Прашецът е тежък и вятърът трудно го пренася на разстояние, по-голямо от метър. Това трябва да се има предвид с оглед осигуряването на насекоми опрашители, особено когато патладжанът се отглежда в култивационни съоръжения.
Плодовете по форма са твърде разнообразни – продълговати, яйцевидни, овални, крушовидни, цилиндрични. На цвят те могат да бъдат тъмновиолетови, червени, бели и др. Плодовата дръжка е здраво прикрепена към стъблото, което е причина за трудното откъсване, често съпроводено с отчесване на цели стъблени разклонения.

Изисквания към климатичните и почвените условия

Патладжанът е топлолюбиво растение. Подобно на пипера и доматите благоприятната температура за развитието му е около 25°С. При температура под 10-12°С растежът спира, а при понижение под нулата растенията загиват.
Към светлината патладжанът проявява също високи изисквания. От него не може да се очаква що-годе нормална реколта, ако е засаден в сянката на овощни дръвчета, колкото и да не е плътна тя. За отглеждането му се избират винаги добре огрявани от слънцето места.
Към влагата в почвата и въздуха патладжанът проявява твърде високи изисквания. Оптималната за развитието му влажност на почвата е 80% , което на практика означава, че както преовлажняването, така и слабото засушаване се отразяват зле на растенията. Изискванията на патладжана към влагата са особено големи по време на цветообразуването, цъфтежа и появата на завръзите. Тогава и най-слабото засушаване на почвата, особено когато е съпроводено от засушаване на въздуха и високи над 30-35 градуса температури, причинява масово окапване на цветове и завръзи.
Към почвата патладжанът проявява не по-малки изисквания от пипера. Те трябва да са дълбоки, топли, влагоемни, рохки, позволяващи дълбоко проникване на въздуха и богати на лесно усвоими хранителни вещества. Органичното и минералното торене се отразяват положително на добива. На студени, тежки и кисели почви патладжанът не дава добри резултати.
Добрите предшественици на патладжана са бобовите и житните култури, кореноплодните, тиквите, дините, пъпешите. Не бива да се отглежда след доматите, картофите пипера. Отглеждането на патладжана на едно и също място в две последователни години също не бива да се допуска.

НАЧИНИ НА ОТГЛЕЖДАНЕ

Отглеждане на ран патладжан на открито

Подходящите сортове са разпространяваните у нас български и чуждестранни селекеции като Аван, Антим, Арагон, Бляк Бюти, Български 12, Епик, Класик, Лъч, Мелана и др.
Разсадът се отглежда в топли култивационни съоръжения (топла леха), а за малките нужди от няколко растения за дворната градина това може да стане и в подходящо помещение на жилището.
Подходящото време за засяване на семената в Южна България настъпва към края на януари и продължава докъм средата на февруари в Северна България. Сеитбената норма е 4-5 г на един квадратен метър. С толкова гъст разсад може да се отгледа патладжан на 100 кв. метра. Разсадът се пикира в началото докъм средата на март при разстояние 10 на 10 или 8 на 8 см, но най-добре в саксийки. Грижите за гъстия и за пикирания разсад са същите, каквито и за ранния пипер.
Подготовката на мястото започва с есенната дълбока обработка на почвата. Желаната дълбочина на обработката е 25-30 и повече сантиметра. С тази обработка се внасят в почвата органичните и част от минералните торове. Количеството им зависи от естественото почвено плодородие и от торенето на предшестващите култури. Представа дават следните ориентировъчни норми: 2-4 кг напълно разложен оборски тор, около 40 г двоен суперфосфат и 10-15 г калиев сулфат. Азотният тор, обикновено амониев нитрат, се дава по време на вегетацията за подхранване.
През пролетта почвата се обработва на дълбочина 12-15 см. С тази обработка се внасят фосфорните и калиевите торове, ако това не е направено през есента. Може, особено на по-бедни почви, да се внесе и амониева селитра в доза 6-8 г на квадратен метър. Непосредствено преди засаждането почвената повърхност се профилира, т. е. оформят се браздите (тировете). Добре е те да са в посока изток-запад, за да имат южна страна, на която да се засаждат растенията.
Засаждането става възможно през втората половина на април, обикновено към края, в най-южните райони на страната и постепенно обхваща останалите райони. Подходящите разстояния на засаждане са 50-70 см между редовете и 50-60 см в реда. Засажда се по едно растение с помощта на садило, ако растенията не са пикирани. Пикираните със запазена почва около корените се засаждат в копки на дълбочината, на която са били в разсадната леха. Всяко засадено растение се полива с около 0,5-1 л хладка (около 20°С) вода. Засаждането се извършва в часовете на късния следобед (надвечер), ако дните са ясни и слънчеви. В облачни дни това може става по всяко време.
Растенията може да се разположени и в двуредови ленти. Приемливо разстояние между лентите е 70 см, а между редовете в лентата и между растенията в редовете – 40 см.
Грижите за засадените растения се свеждат до редовно поливане, окопаване с цел унищожаване на никнещи плевели и разрохкване на почвата, особено ако е склонна да образува кора след дъжд и поливки, подхранване и борба с болестите и неприятелите.
Така както е и при пипера, с поливането не бива да се бърза, ако в почвата има влага и растенията са полети достатъчно при засаждането. Трябва да се изчака периодът на възстановяване на кореновата система. Първото окопаване се извършва след около две седмици, дори и след повече време, когато растенията са укрепнали и са започнали да нарастват. С тази обработка на почвата се подхранват и с 10 до 30 г на квадратен метър амониев нитрат. Може да се използва и разреден в поливната вода оборски или птичи тор така, както е описано при доматите. Когато се оформят първите плодове, подхранването може да се повтори със същите торове и в същите дози.
Беритбата на ранния патладжан при благоприятно развитие на метеорологичните условия започва към края на юни. Годните за прибиране плодове трябва да са достигнали нормалната за сорта форма, големина, окраска и гланц. По това време те имат характерните за патладжана вкусови и диетични качества. Не бива да се закъснява, за да не придобиват горчив вкус. Тъй като плодовете са здраво прикрепени, беритбата с помощта на остър нож е просто задължителна, за да се предотврати откъсването на цели клонки.
Според почвените и климатичните условия добивът от квадратен метър е обикновено между 3 и 5 кг, но при добри грижи може да бъде и надхвърлен.

Отглеждане на късен патладжан

Разсадът за късния патладжан се отглежда в полутопли разсадни лехи или в оранжерии с двойно покритие, едното от които е тунел. Може да се отгледа и само в тунел под пластмасово покритие, но тогава задължително трябва да има готовност за допълнително покриване през нощта с по плътна материя – рогозки, брезент и др. Този разсад не се пикира и затова семената трябва да се засяват по-рядко.
Подготовката на мястото се извършва през април и началото на май след прибирането на предшественика (ранни салати, ранен спанак, репички и др.). Площта се почиства от растителните остатъци на предшественика и се обработва на дълбочина 12-15 см. С тази обработка може да се внесат и допълнително торове в количество според внесените с есенното торене и добива от предшественика.
Засаждането става възможно през май. Извършва се с помощта на садило при същите междуредови и вътрередови разстояния, както и при ранния.
Грижите по време на вегетацията са същите, каквито и при ранния патладжан. Известна разлика може да представлява това, че отглеждането започва при малко по-високи температури, което не е изключено да наложи по-чести поливки в началните фази от развитието.
Беритбата на плодовете от късния патладжан започва през втората половина на юли и продължава през август и септември до образуването на първите слани.

Отглеждане в неотопляеми пластмасови оранжерии

Този начин не е особено популярен както сред професионалните производители, така и сред любителите. Все пак представлява интерес и ентусиастите може да опитат.
Разсадът се засява в срокове, подобни на сроковете, посочени за отглежданите в пластмасови оранжерии домати. Пикира се при разстояние 8 на 8 или 10 на 10 см, за предпочитане в саксийки, когато растенията са развили 1-2 същински листа. През март настъпва времето за засаждането му на постоянно място в оранжерията. Много е добре, ако растенията се засадят в полутопли лехи с биотопливо. Приготвят се, като се изкопава трап, в който се насипва 40-сантиметров пласт с биотопливо, а над него – 25 см парникова смес, приготвена от 2 или 3 части почва и 1 част напълно разложен органичен тор. Растенията се засаждат в три реда при разстояние 50 на 50 см и се покриват тунелообразно с полиетиленово платно.
Особено важна грижа при този начин на отглеждане е поддържането на температура в благоприятни за патладжана граници. В слънчеви дни тя може да е необичайно висока под пластмасовите покрития. Много е важно да не надвиши 30°С. При понижаването й под 18°С също настъпват сериозни смущения. Температурният режим се поддържа с подходящо проветряване. Не бива да се допуска преовлажняване на почвата, затова се полива при изгледи за хубаво време, така че чрез проветряване повърхността и бързо да изпръхне. В условията на култивационни съоръжения патладжанът развива много разклонения в основата на стъблото. Те трябва да се премахват на един-два пъти, така че всяко растение да има не повече от 3-4 основни разклонения.
Плододаването от отгледаният в пластмасови оранжерии патладжан започва при различните условия към края на май-началото на юни и продължава до края на юли.