ОТРОВНА ГЪБА! Съдържа два вида отровни вещества (алкалоиди): мускарин и гъбен атропин. Отравянето се проявява бързо след консумацията - от 15 мин до 2 часа. Фармакологичното действие на мускарина се изразява в забавяне на сърдечната дейност, понижаване на артериалното налягане, свиване на зениците, силно изпотяване и отделяне на слюнка. Атропинът (микоатропинът) предизвиква възбуда, по-късно отпадналост, а при по-тежки случаи и изпадане в кома.
Расте в края на пролетта, в началото на лятото и през есента. Среща се предимно в широколистните и смесените гори, като предпочита окрайнините на гората.
ОПИСАНИЕ:
Шапката на младата гъба е топчеста (яйцевидна), покрита с було. Развитата гъба е плоска, широка 5 - 10 см (не рядко и до 13-14 см). Повърхността й е гладка, лъскава, с бели налепи, наредени в неравномерно разположени кръгове. Кожицата й е ръждиво сивомаслена с лек жълтеникавокафяв оттенък. Ръбът в млада възраст е сраснал с пънчето с ципа (остатък от покривалото), подвит. При развитата гъба е почти равен, но на широки вълни.
Плодовото месо е бяло и остава бяло при разчупване, меко и тънко. Цветът му под кожицата също е бял. Има много неприятна миризма. Третирано с железен сулфат, става синьо-зелено, а след известно време и червено-кафяво.
Ламелите са бели, не променят цвета си, доста широки, гъсто разположени една до друга, но стоят свободни. Не се отделят лесно от плодовото месо.
Спорите са безцветни, а споровият прашец е бял.
Пънчето е бяло, плътно, но кухо при застарелите екземпляри. В основата си е недебелено: има пръстеновидни надебелявания (якичка), успоредно разположени, остатък от общото покривало. Високо е до 15 см и широко около 2 - 2,5 см.
Мухоморка бяла