ЯДЛИВА ГЪБА, но трябва да се консумира докато плодовото и месо е бяло. Ocвeн това има леко горчив вкус, който след изваряване във вряща вода и лимонена киселина (няколко кристалчета) изчезва и гъбата получава лек и приятен вкус. Мирисът е приятен и характерен. Появява се през л...
ЯДЛИВА ГЪБА. Младите екземпляри, които са ароматни и вкусни, са добри за консумация. Поради вкусовите си качества е много ценена от гастрономите гъба. Подходяща е за всякакъв вид преработка, но за зимата може да се изсуши на резанки. Застарелите екземпляри са твърди, а пънчето за...
СМЪРТОНОСНО ОТРОВНА ГЪБА. Съдържа отровния алкалоид аманитин (аманитатоксин), една от най-опасните отрови от растителен произход, също фалоидин, с по-голямо съдържание на аминокиселини. Тези две съставки фактически проявяват своето действие твърде късно след консумацията на гъбат...
ЯДЛИВА ГЪБА. Вкусна, с добър аромат, но годна за консумиране само, докато е млада. Преработва се предимно като маринована с подправки. Застарялата гъба се обработва трудно и не се понася добре от организма. Расте върху жива или мъртва дървесина, предпочита широколистните видове...
ЯДЛИВА ГЪБА. Изключително подходяща за готвене. При сушене потъмнява. На по-едрите екземпляри се консумират само шапките, защото пънчетата стават твърди и трудно се преработват. Расте в широколистните гори, под тополови дървета, на групички, масово, често и в паркове с широколи...
ОТРОВНА ГЪБА в прясно състояние. Съдържа алкалоида гиромитрин, откъдето носи и латинското си име, наричан още и хелвелена киселина. След пълно изсушаване на гъбата алкалоидът, който е много летлив, се отстранява и гъбата става напълно годна за консумация. Но само след изсушаване!...
