Майки и дъщери

Къде ходиш вечер? Храниш ли се редовно? Кога ще дойдеш да ме видиш?
Изми ли си прозорците? Подобни въпроси със сигурност ви нервират безумно, още повече, че ги задава теоретично най-близкият ви човек в света, вашата родна майка. Може отдавна да живеете отделно, да имате престижна професия, едно или две деца, настоящ или бивш съпруг - това не е в състояние да възпре желанието на майка ви да ви се меси в живота. Физическата раздяла с нея не означава психическа независимост или, с други думи, степента на бяс, която тя предизвиква във вас, не е право пропорционална на броя на контактите ви.
Нека приемем като даденост, че майчините опити за контрол върху съществуването ни, дори от дистанция, ще продължават до дълбока старост, и се постараем да разберем защо толкова много се дразним въпреки годините и натрупания житейски опит. За начало можем да си признаем, че нашето възмущение и гняв от думите, оценките и съветите й често са преувеличени, дори когато критикува и отрича всичко, което сме направили, правим или ще направим. За стила на подобни майки-терминатори е характерна директната и систематична атака, деликатността им е напълно чужда, те категорично отказват да признаят правото на самостоятелност на своите отрочета от женски пол. За добро или за лошо по-често се срещат привидно нормални и сърдечни майки, от чиито уста обаче не слиза фразата:

„Аз съм тe родила, аз знам какво е най-доброто за тебе!"

Чуем ли тези думи, почти е сигурно, че на секундата ще се разкрещим или ще тръшнем вратата зад себе си. Защото на трийсет и повече години с удоволствие можем да минем без досадните съвети за начина ни на живот (според нея сме точно толкова организирани, колкото дивак в джунглата), нашите любовни авантюри (вечно иска да знае защо нямаме една стабилна връзка, а, както самата тя смята, скачаме от мъж на мъж), възпитанието на децата (те трябва да си лягат по-рано), редките ни посещения (изобщо не се интересуваме от здравето й). Колкото и да се опитваме да се убедим, че подобно поведение е малко или много характерно за всяка майка, пък и с времето би трябвало да сме свикнали с мърморенето, фактът си е факт - тя просто ни вбесява. Всеки път когато си отвори устата, ние очакваме поредния упрек и избухваме, за да го предотвратим. При това нищо не й прощаваме и сме склонни да я обвиняваме в куп смъртни грехове. Странна и ненужно яростна реакция, като се има предвид огромното количество енергия, изразходвана в стремежа ни да я спрем да говори, да я променим, да се опълчим срещу очевидността, че тя е това, което е. Точно тук е проблемът - въпреки напредването на годините ние продължаваме да си мечтаем за идеалната майка и се сърдим на нашата собствена, понеже не отговаря на представата ни за нея. Отказваме да разберем, че щом най-невинните й забележки и констатации ни дразнят до истеричен припадък, то е, защото все още не сме се превърнали в цялостни личности и при нас не е завършил процесът на самоидентификация. Психолозите са единодушни - докато растем, ние имаме нужда от отъждествяване с майките си, за да се превърнем в жени, вземайки за пример тяхното поведение и отношение към света. След това обаче трябва да намерим и изградим своята собствена идентичност, като престанем да се дразним от приликата с тези, които са ни родили, и вместо да се стремим да ги променим (нещо напълно невъзможно), да открием в себе си сили да се помирим с майките си, като ги приемем такива, каквито са.

Психиатрите ни съветват да започнем с това, което те наричат дистанциране

Може би си мислите, че сте го постигнали, но грешите. Дистанцирането няма нищо общо с мрачните физиономии и скандалите, щом майка ви каже нещо, нео-добрявано от вас. То всъщност се изразява в умението да поставите рязка граница между това, което можете да си позволите да споделите, и това, което не бива. Защото ако например й доверите ( че приятелят ви като юноша е имал хулигански прояви, няма какво да се чудите, когато след някое и друго време тя използва наученото в атаките си срещу него. Не бъркайте майка си с ваша приятелка, наложете здравословна дистанция помежду си и започнете без чувство за вина да я информирате за вашите начинания едва след като ги осъществите, а не докато те са в стадий на намерения. Когато решите да си купите жилище, да си родите още едно дете, да пазите диета за отслабване, да се превърнете в платинена блондинка, не й искайте мнението. Помнете, че сте зряла личност, която сама, без чужда помощ взема решения и ги реализира. Коментари и нападки от нейна страна няма да избегнете, но или свикнете да не спорите в името на спокойствието си, или се съпротивлявайте, но без да разчиствате сметките си с нея и без да я държите отговорна за всичко, което ви се случва. Когато ви опява, че нямате стабилно семейство, не й разяснявайте как нейният и на баща ви пример не са били особено вдъхновяващи за вас, а когато твърди, че децата ви са невъзпитани, не й съобщавайте за нейния педагогически провал, знак за който е фактът, че не можете да я понасяте. Забравете веднъж завинаги намерението си да я накарате да плати за миналото и се обърнете към настоящето, а то е точно в това - да си дадете сметка, че тя ви вбесява и засяга и с най-дребната си забележка, защото продължава да заема много важно и даже водещо място в живота ви. Да приемете майка си такава, каквато е днес и каквато винаги е била, значи да започнете да гледате на себе си като на цялостна, завършена и зряла личност, а не само като на нейна дъщеря. Едва от този момент нататък вие ще заживеете със сигурността, че най-после сте пораснали и можете свободно да летите на своите собствени криле.