16.12.2019 година
1564339898.swf
Р
ецепти за здраве
 10489 |  0 
Холестеролът - какво трябва да знаем
Едни от честите въпроси, свързани с холестерола са: колко опасно е повишаването му, какви видове холестерол има и кои са нормалните и повишени стойности; кои лекарства са най-добри срещу холестерола; кои храни са забранени; колко често да се изследва и т.н.

Високите стойности са сериозен рисков фактор.

Повишеният холестерол е повод за тревога. Но той не е единствен рисков фактор - добре е да се знае, че има различни видове холестерол. Освен това, важен е балансът между тях. Но повишеният холестерол не е единичен фактор за поява на болести. Не бива да се подценява начинът на хранене и качеството на живот: злоупотреба с мазнини, калорични продукти; затлъстяването; хипертонията; диабетът, обезводняването; употреба на повече сол, вредните навици - алкохол, пушене.
Смисълът на борбата с рисковите фактори е да се промени и забави действието им върху организма. Това трябва да се прави упорито и системно, независимо от някои факти. Има два основни вида рискови фактори: такива, които не могат да се променят (пол, възраст, генетични особености, фамилна обремененост); такива, които могат да се променят успешно (начин на хранене, достатъчна двигателна активност, отказ от вредните навици - алкохол, цигари и т.н.). Струва си да се опитате.

Мазнините в организма.

Когато характеризираме промените в мазнините, прието е увеличението им да се определя като хиперлипидемии. Т.е. има различни видове и това е важно за организма.
Мазнините, които се приемат с храната, са: холестерол (добър и лош) и мастни киселини. Те също са различни: наситени, мононенаситени и полиненаситени. Много важен е балансът между тях, който се подържа с корекции в храненето. Замяната на наситените (или част от тях) мастни киселини с мононенаситени повишава нивото на добрия холестерол (чрез повече ядки, риба, зехтин). Полиненаситените киселини се набавят чрез соево, слънчогледово и ленено масло.
Една по-малко позната група мастни киселини е тази на трансмазнините. Те се получават при химическо третиране на моно- и полиненаситените мастни киселини - т.е. частична или пълна преработка на млечните продукти; употребата на твърди маргарини, полуфабрикатите и др. Смята се, че те са особено рискови за развитието на сърдечно-съдови заболявания. Доказано е, че увеличават лошия холестерол и намаляват добрия холестерол.

Какви са тревожните стойности?

На въпросите за видовете и стойностите на холестерола ще отговорим чрез приетите определения:

• За нормални стойности на общия холестерол се приемат до 5,2 ммол/л (милимола на литър).
Умерено повишен холестерол: 5,50 - 6,50 ммол. Приема се за умерен рисков фактор за болести.
Рискови (болестни) нива на холестерола: над 6,5 ммол/л.
Високо рискови стойности: над 7,8 ммол/л.

Добрият и лошият холестерол.

Познатият ви общ холестерол е два вида и това е много важно!
Добрият холестерол (HDL) е високоплътен, с положителен ефект върху мастната обмяна.
Лошият холестерол (LDL) е свързан с неблагоприятните видове мазнини, които се консумират (наситените): те са с висока енергийна стойност. Когато преобладава лошият холестерол (LDL), се създават условия за обмяна, водеща до затлъстяване. Той е заплаха и за развитие на захарен диабет (получава се инсулинова резистентност). Напоследък се увеличава тревогата от оформянето на метаболитен синдром (като резултат на дисбаланса в мастния спектър на обмяната). Това създава предпоставки за развитие на атеросклероза и ранни съдови усложнения.
Дори минималното намаление на лошия холестерол (LDL) има положителен ефект - намалява риска от развиване на сърдечно-съдови заболявания. По-значим ефект има увеличаването на добрия холестерол (HDL) - рискът от заболяване намалява няколко пъти в повече! Това е в подкрепа на необходимостта от изследване не само на общия холестерол, но и на различните видове.

Изследвайте го редовно.

Препоръчва се изследването на холестерола и видовете му да се извършва при профилактични прегледи на всички индивиди над 20 години. Контролни изследвания да се правят: при нормални стойности след 2-3 години; при повишени - през 3 месеца. При комбинация от няколко риска и налично вече заболяване - по индивидуални критерии.

Един обикновен, практичен въпрос:

Защо ми забраниха кафето и да изключа всички мазнини (дори и кожичките от пиле)?

Не е необходимо да се лишите напълно от кафето, забраната се отнася до начина на приготвяне: не пийте кафе с утайка - филтрирайте го (вредните вещества се намират в утайката). За кожичките от птици забраната е важна. Напомняме, че най-долният слой на кожата е основното депо на мазнини! Уместно е да се откажете от кожите.

Нашите съвети:

• Не е необходимо да изключите напълно мазнините от храната си - те са необходими за обмяната. Но трябва да ограничите силно животинските мазнини и да подберете подходящите растителни (съобразно вида на хиперлипидемията) - кои от показателите са променени. Това решава лекарят ви.
• Обогатете храната си с ядки, риба, мюсли. Напоследък хитът е лененото олио (употребено натурално или в хранителни биодобавки).
• Ако са ви открили повишен холестерол или промени във видовете му (HDL и LDL), започнете препоръчаната ви диета. Не се залъгвайте първо с “вълшебното хапче” - то се обсъжда в следващите етапи!
• Забравете полуфабрикати и мазнините втора употреба (с оглед “икономия”) - по-добре не пържете!
• Рискът от заболяване се увеличава, когато към наличната хиперлипидемия се прибавят и другите важни рискови фактори (наднормено тегло, обездвижване, хипертония, пушене). Борете се упорито и с тях!
11.03.2011 г. / д-р Анета Стойкова, диетолог

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2019