Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Ще я използвате прясна или изсушена, а ще се радвате и на приятния й аромат, който разлива през лятото в градината. Смята се, че този аромат предпазва нея и другите зеленчуци от разни листни въшки и а...
Криптантусът (Cryptanthus) е от семейство Бромелиеви. Родина на растението е Южна Америка. Това е растението с най-разнообразни листа. А широките, приличащи на звезди, розетки едва ли ще объркате с не...
Дойде ли пролетта, в желанието да отгледат повече различни растения, мнозина използват площта под овошките. Най-често се изхожда от нуждите на домакинството и се прибягва към засаждане на зеленчуци. Д...
Става въпрос за салати, които ще се консумират през ноември, когато друг свеж зеленчук в градината няма да има. В този смисъл те са истинско пролетно удоволствие в късната есен. Заслужава си да опитат...
Под дървото натрупайте трева