Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Вратигата (Tanacetum vulgare) е пренесена от Азия. Родът включва около 60 вида. Грубите, разклоняващи се стъбла достигат до 1 м височина. Осеяни са с множество тъмно зелени листа, които са двойно п...
Дицентрата е необикновено изящно растение, известно в културата от началото на XIX век. Французите го наричат сърцето на Жанет, немците – цвете на сърцето, в Русия е известно като разбито сърце, а у н...
Фаленопсисисите са растения без ясно изразен период на покой в своето развитие. Те може едновременно да изкарват нов лист и цветонос. Правилото при тях е, че колкото повече листна маса направят толков...
Различните групи растения се нуждаят от различна по състав почва. В стайното цветарство се използват смеси, които са съставени от компост, листовка, парникова, глинеста почва, чимовка и пясък. Компо...
Какви зеленчуци да гледаме в лозето?