Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Родът Тцуга (Tsuga) включва няколко вида растения от сем. Борови (Pinaceae). Те са разпространени в умерените ширини на Азия (Хималаите, Китай, Япония) и Северна Америка. Към този род спадат вечнозеле...
Надлъжното завиване на листата на розата е много характерна повреда, която се причинява от розената листна оса Blenocampa pusilla. Тя е разпространена във всички европейски страни и е много познат неп...
Тубероза е популярното наименование на едно приказно красиво цвете, познато още като Polianthes tuberosa. Това растение няма нищо общо с популярната бегония тубероза. Името „тубероза”, се обяснява с ...
Можем да го направим и през пролетта, но най-подходящият момент е есента и то началото й – месец септември. Това се отнася не само за божура, но и за други многогодишни видове като перуника, астилбе, ...
Всеки лозов сорт става на асма