Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Зеленчуковата градина не може да се направи на всяко място. За нея са подходящи дълбоки, рохкави, топли и отцедливи места, но не във всеки двор има такива условия. Затова, подобрете терена с няколко м...
С нарастването на ствола на овощните дървета при много от тях кората се напуква. Това е неизбежно. Напуканата кора е убежище на много неприятели. Там те запазват зимните си форми и напролет се разпрос...
Обикновено през горещите дни на юли и август градините и отделните овощни дръвчета се поливат по 2-5 пъти и след това се разрохква почвата, за да се запази по-дълго почвената влага. Околостъблените кр...
Листният магданоз се ползва не само като подправка. От него може да си приготвите паниран магданоз, магданозени кюфтета, супа от корените и да ароматизирате с маслото от плодовете му вина, сирена и др...