Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Понякога градинките, с които разполагаме, са съвсем малки. На ограниченото пространство ни се иска да имаме красиви цветя, но пък и малко зеленчуци. Как да поберем повече в тази теснотия? На помощ т...
На много градинари е познато - ако малиновите насаждения не дадат реколта, махаш с ръка и изрязваш злощастните храсти наесен. Затова пък на следващата година оцелелите филизи ще дадат супер-реколта! ...
В овощарската практика е прието ябълковите сортове да се облагородяват на семенни подложки, както и върху клоновите вегетативни подложки, районирани за страната. Семеначетата се получават от семена ...
За асклепиевото цвете знаят все още много малко хора у нас. То е рядък, но желан гост в нашите домове, а отвъд океана и в Западна Европа вече е сред най-любимите цветя наред с розите, азалиите и други...
Есенно торене на лозята