Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
И след беритбата ягодите имат нуждата от хранителни вещества. По това време се образуват нови листа и ластуни и се залагат плодните пъпки за следващата година. Затова се препоръчва да се подхранват е...
Основните грижи през месеца са насочени към поддържането на необходимия воден режим и провеждането на редовни растителнозащитни мероприятия. При ранното производство на дини първите плодове започват д...
Губят блясъка и изглеждат безжизнени Вероятната причина е твърде силната светлина, възможно е това да се дължи и на червения паякообразен кърлеж. Дори здравите зелени листа могат да изглеждат изб...
Болестта е повсеместно разпространена в култивационните съоръжения и зеленчуковите градини. Тя може да се появи още по семеделите, а след това се нападат листата, листните дръжки и стъблата, като по ...
Дървесина, твърда като желязо