Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
В лозарството е общоприето, че степента и характера на повредите по лозата от ниски зимни температури зависят от силата и продължителността на минималните температури, релефа и изложението на терена, ...
В стоманено-стьклени оранжерии краставици може да се отглеждат почти през цялата година. За ранното производство семената се засяват от 15-20 октомври и разсадът е готов за засаждане един месец след т...
Цилиндроспориозата, известна още като червени листни петна, кокоминоза и бяла ръжда, е икономически най-важната болест по черешата и вишнята не само в Кюстендилския район, но и в останалите райони на ...
Растението Scirpus cernuus, наричано още стайна тръстика, произхожда от субтропичните региони на Средиземноморието. Това е многогодишно тревисто растение с изящни тънки листа, които, подобно на струи ...
Условия за срастване на присaдената пъпка