Зелчетата на брюкселското зеле се прибират от октомври, та чак до студовете. В южните райони на страната - и през зимата. В промръзналите зелчета се увеличава съдържанието на захари, подобрява се и вкусът им.
Прибират се, когато станат плътни и здраво обвити от покривните си листа. Тогава стъблото се отрязва в основата, листата му се отстраняват и зелчетата се оронват. Използват се веднага или се замразяват, поставени в полиетиленови пликчета. От тях може да се направи и туршия.
Има друг начин. Без да се оронват зелчетата, отрязаните стъбла се оставят на хладно място, където температурата се поддържа около 0°С. Така се запазват свежи два месеца.
Ако растенията не се отрежат, зелчетата се оронват последователно, от долу нагоре по стъблото според годността му. По-горните ще приберете по-късно.
Растения брюкселско зеле, чиито зелчета още не са готови, може да се извадят и да се засадят едно до друго в дълбок парник или в зимника. Зелчетата продължават да се уплътняват. Оронват се, когато е необходимо.
На любителя градинар често му се иска да засади повече зеленчуци на малката площ, която може да отдели в двора. Това става причина да засажда и по-нагъсто растенията. Развивайки се обаче, те започват ...
Еписцията (Episcia) е от Геснериеви. Родината е Тропическа Америка. В природата съществуват повече от 40 вида. Това е многогодишно тревисто растение, което се отглежда в окачени кошници или кашпи. Инт...
При производството на зеле най-голямо стопанско значение има късното полско производство. То задоволява нуждите на населението за прясна консумация и за консервиране. Главестото зеле е взискателно към...
Самодивската трева е сред любимите подправки на западноевропейците. Тя идва от Азия и се разпространява из цяла Европа, Северна Америка и Мала Азия. Младата надземна част на растението се използва за...
Как да отгледате суперранни репички