Глухарчето – плевел, билка или подправка?

Глухарчето (Tаraxacum officinale) е многогодишно растение. Листата образуват розетка, линейни или ланцетни, назъбени, на дялове. Цветовете са събрани в съцветие кошничка. Плодовете са дребни, на върха с хвърчилка. Цялото растение изпуска бял, млечен сок. Цъфти от април до август.
Глухарчето съдържа горчивия гликозид тараксацин, слуз, смола, инулин, витамин В2, витамин С, минерални соли, главно желязо и калций, каротиноиди, сапонини, холин, аспарагин и др.
Растението има голяма размножителна способност и често заплевелява площите.
Като билка се използва цялото растение, включително и корените. Може и поотделно. Билката действа жлъчегонно, пичогонно, противоглистно, успокоително и противоревматично. Използва се при заболяване на черния дроб и жлъчката, хемороиди, малокръвие и др.

Селектираните форми

Културното глухарче е произлязло от дивите форми. Като зеленчуково растение се използват форми разпространени в Европа и Азия. Употребяват се свежите листа, от които се приготвят салати или се добавят към други зеленчукови ястия.
Отглежданото глухарче в един и същ посев се реколтира няколко години. Растението презимува много добре. Размножава се чрез семена. Сее се рано напролет на редове с разстояние между тях 25-30 см. Всяка година младите листа ни снабдяват с витаминозна зеленина. Те се изрязват и се навързват на връзки както магданоза. Добре обработената почва, наторена с минерални и органични торове, както и грижите през вегетацията – редовните поливки и навремената обработка, не позволяват да се образуват цветоносни стъбла.