Запознайте се с гигантските бегонии

Към гигантските бегонии се отнасят два вида. Видът бегония кокинеа (Begonia coccinea) има брадеста коренова система. Разклоняващите се стъбла може да достигнат 2 м, като на ширина се разпростират близо до 1 м. Листата са силно удължени, със заострен връх. Те са опушено-зелени, с червеникав оттенък. Едрите до 3 см в диаметър цветове са събрани в гроздовидни съцветия с коралово-червена багра. Цъфтежът е изобилен от март до октомври.
У нас по-често се среща бегония коралина (В.corallina). Кореновата система е брадеста. Стъблото е до 2 м високо. То слабо се разклонява, като достига ширина до 40-50 см. Горната повърхност на удължените заострени листа между жилките е осеяна с блестящи сребристи точки, а отдолу е червеникава. Интензивно розово-червените цветове са 2 см широки, подредени в рехава метлица. Цъфти от май до декември.
С най-голяма популярност сред хибридите се ползва т. нар. бегония Луцерна. Оформя се като висок полухраст. Стъблата са добре облистени. Листата са 15-25 см дълги и 9-15 см широки. Цветовете са розово-червени, достигат до 3,5 см в диаметър. Събрани са в дълги до 15 см съцветия, леко увиснали надолу.
Бегония Луцерна не е много взискателна към факторите на околната среда, затова се отглежда сравнително лесно. Оптималната температура за развитието й е 16-18С. Светлината трябва да е изобилна, но растенията да не бъдат пряко огрявани от слънцето.
Ценно качество на тази бегония е, че устоява на сухия въздух в стаите с парно отопление. Нещо повече, понася слабо замърсяване и опушване на въздуха. Почвата трябва да е богата на хранителни вещества, за да се осигурява изхранването на тези бързо растящи и достигащи грамадни размери стъбла.
Бегония Луцерна трябва да се полива често, така че почвената смес винаги да е влажна. Но тя не понася застояване на вода в подложката, затова внимателно дозирайте количеството на поливната вода! При необходимост прикрепвайте растенията към красива подложка.