Алабашът узрява много бързо – сочните и вкусни стъблоплоди се появяват два месеца след появата на пониците. Техният вкус много напомня този на ряпата или на познатите ни от детството кочани на зелето. Заради високото съдържание в стъблоплодите на аскорбиновата киселина това зеле по право се нарича северен лимон. Съществуват много начини за приготвяне на алабашът. Можете да го варите, да го печете, да го мариновате, да го консумирате в свеж вид.
Можете да оцените алабаша, само ако изберете подходящият сорт.
Алабашът, както и другите видове зеле, е много взискателен към влажността на почвата, нуждае се от добра осветеност. Освен това младите растения често се повреждат от насекоми и стъблоплодите се деформират или не се образуват изобщо. Трябва да обърнете внимание на това при безразсадното отглеждане на културата. Болшинството сортове могат да се засяват в различни срокове, но има и такива, които имат склонност към преждевременно стрелкуване. За това могат да способстват също така и засушаването, плевелите и други неблагоприятни фактори.
При правилно планиране на посева можете да организирате своеобразен конвеир за производство на алабаш – от началото на лятото до късна есен. Понякога, за да съхраните сеитбооборота на участъка, тази култура се засява в междуредията на късното белокочанно зеле и от една леха се получава реколта от две култури.
Засаждането на алабаша зависи от големината на стъблоплода, който се формира, но може да бъде 60х30 или 60х40 см. Най-важното обаче е да не допуснете прерастването на стъблоплодите. Обикновено най-вкусните с нежно плодово месо са с диаметър до 50 см, с маса от 80 до 100 г. При големите, прераснали стъблоплоди вътрешната част са груби, става влакнеста, което може да разочарова неопитните градинари.
Алабашът се съхранява в хранилище или в мазе с ниска положителна температура до 1-2 градуса. Подготовката включва изрязването на всички листа, като се оставят дръжки с дължина 1-2 см и връхната розетка от листа, която ще ви служи като индикатор на свежестта. Трябва да се постараете да използвате реколтата колкото се може по-скоро, тъй като съхраняемостта на стъблоплодите не е висока.
Един от най-препоръчваните начини за присаждане преди началото на сокодвижението е т. нар. на „кози крак”. Той е доста труден за любителите, защото не винаги успяват да направят еднакви изрези на кале...
Подстрижката започва по-късно, но е задължителна, защото храстът се превръща в хаос от тънки клончета. След засаждането и през следващите няколко години културната боровинка не изисква резитба. Прем...
Зелените клонки са по-склонни да пускат корени, отколкото зрелите лозови пръчки, но за съжаление са по-неудобни. Затова вкореняването на резници от зелени леторасти се използва предимно в селекцията, ...
Макар да я наричат зелева, тя напада не само зелето, но и всички други растения от неговото семейство – кръстоцветните. Ще видите пораженията от нея по репички, репи, синап и др. Храни се също и с лис...
Как се отглежда гъстият разсад