Алабашът узрява много бързо – сочните и вкусни стъблоплоди се появяват два месеца след появата на пониците. Техният вкус много напомня този на ряпата или на познатите ни от детството кочани на зелето. Заради високото съдържание в стъблоплодите на аскорбиновата киселина това зеле по право се нарича северен лимон. Съществуват много начини за приготвяне на алабашът. Можете да го варите, да го печете, да го мариновате, да го консумирате в свеж вид.
Можете да оцените алабаша, само ако изберете подходящият сорт.
Алабашът, както и другите видове зеле, е много взискателен към влажността на почвата, нуждае се от добра осветеност. Освен това младите растения често се повреждат от насекоми и стъблоплодите се деформират или не се образуват изобщо. Трябва да обърнете внимание на това при безразсадното отглеждане на културата. Болшинството сортове могат да се засяват в различни срокове, но има и такива, които имат склонност към преждевременно стрелкуване. За това могат да способстват също така и засушаването, плевелите и други неблагоприятни фактори.
При правилно планиране на посева можете да организирате своеобразен конвеир за производство на алабаш – от началото на лятото до късна есен. Понякога, за да съхраните сеитбооборота на участъка, тази култура се засява в междуредията на късното белокочанно зеле и от една леха се получава реколта от две култури.
Засаждането на алабаша зависи от големината на стъблоплода, който се формира, но може да бъде 60х30 или 60х40 см. Най-важното обаче е да не допуснете прерастването на стъблоплодите. Обикновено най-вкусните с нежно плодово месо са с диаметър до 50 см, с маса от 80 до 100 г. При големите, прераснали стъблоплоди вътрешната част са груби, става влакнеста, което може да разочарова неопитните градинари.
Алабашът се съхранява в хранилище или в мазе с ниска положителна температура до 1-2 градуса. Подготовката включва изрязването на всички листа, като се оставят дръжки с дължина 1-2 см и връхната розетка от листа, която ще ви служи като индикатор на свежестта. Трябва да се постараете да използвате реколтата колкото се може по-скоро, тъй като съхраняемостта на стъблоплодите не е висока.
Репичките имат къс вегетационен период и за ранно производство през пролетта се сеят в края на януари или началото на февруари в топъл парник . Подходящи сортове са Бисер, Сакса и Червени с бели опаш...
Почвените смеси за производство на разсад трябва да включват задължително торф за подхранване растежа на семената и почва. На пазара се намират натурални торове, които стимулират семената по време на ...
Ако искате да си отгледате ягоди в саксия, сега е моментът да ги засеете. Изберете едри, добре узрели ягоди и ги претрийте през сито. Промийте в чаша с вода, и оставете да се утаят. Излейте водата с ...
През зимните месеци на масата винаги ни се иска да има плодове, събрали слънчевата енергия от лятото. Ябълките са най-много търсени и използвани от всички. За да ги има, след беритба трябва да се съхр...