Ако засадите картофите в края на февруари, още през май-юни може да имате ранни картофи в градината. През този период те са много търсени на пазара и за тях се получават високи цени, което не е без значение за по-едрите производители. Но има и друго – освобождават рано площта и това дава възможност за сеитба на втора култура или за още една реколта в същата година.
У нас има подходящи условия в много райони и особено по поречията на Марица, Струма, Янтра, Тунджа и другаде.
Добрите предшественици
Могат да се засаждат след различни предшественици – грах, фасул, дини, фъстъци, ечемик, царевица. Не се препоръчва да се настаняват след култури от същото семейство - домати, пипер, патладжан. Ранните картофи раждат добре и когато са няколко години на едно и също място.
Най-подходящи са леките и отцедливи почви, които напролет бързо се затоплят. Мястото трябва да е добре обработено и дълбоко разрохкано. В уплътнени почви клубените трудно нарастват и се деформират.
Обичат оборския тор, не понасят калиев хлорид
Картофите имат високи изисквания към почвата. За ранните посеви най-добри резултати дава разложеният оборски тор, който съдържа почти всички необходими за растението макро- и микроелементи. На леките почви напролет заедно с обработката се внасят 2-5 т на декар. Глинесто песъчливите се торят през есента. Тогава се внасят също фосфорът и калият. Но е важно да се знае, че при картофите не препоръчва калиев хлорид. Азотните торове се внасят на един или на два пъти. Ако искате да вадите картофите още през май целият азот се дава при засаждането. Щом обаче планирате да получите продукция през втората половина на юни по-ефективно е 2/3 от азотните торове да се внесат, когато ги садите, а 1/3 - с първото окопаване. Може да дадете и микроелементи. По време на вегетацията са подходящи листни торове, те се комбинират без проблем с препаратите за растителна защита.
Използвайте само чисти сортове
Много е важно посадъчният материал да е здрав и от чисти сортове. Да бъде свободен от вирусни и гъбни болести, картофена нематода и други патогени. Клубените да са добре узрели, здрави, без деформации и механични повреди. По тях не трябва да има петна от картофена мана, мокро или сухо гниене. Затова при покупка производителят трябва да изисква сертификат и фитосанитарен паспорт.
Подходящите срокове
Можете да засаждате картофите, когато температурата на почвата в десетсантиметровия почвен слой достигне 6-7°С. За Южна България оптималните срокове са между 20 февруари и 10 март, а за Северна - между 20 март и 5 април. Всяко избързване или закъсняване се отразява зле върху развитието на растанията. При температура по-ниска от 6°С кълновете се вкореняват по-бавно, повече време е нужно на растенията, за да поникнат.
Дребните не стават за семе[H]
Изключително погрешна е практиката да се използва за семе дребната фракция клубени, взети от посев за консумация. За ранното производство най-подходящи са картофи с тегло 60-80 г (фракция 35-55 cм). В сравнение с по-дребните – 30-50 г (фракция 25-35 cм) от тях се получават по-голям брой кълнове и стъбла. Само от добре сортирания по едрина посадъчен материал ще имате дружно поникнали и изравнени посеви.
На гъсто
Ранните картофи формират много по-дребен храст от късните и затова може да се засаждат по-гъсто. Най-подходящо е между редовете да се оставят 70 – 75 см, а вътре в реда 20 – 25 см. Така на един декар ще има 5500 - 6500 гнезда. Разбира се ще ви е необходим повече посадъчен материал – 250 – 300 кг на декар. В замяна на това пък добивите ще са по-високи. Клубените се поставят на дълбочина 8 - 12 см. Те се нареждат в готовите бразди на 2/3 от височината им. Браздите по възможност се правят по посока изток-запад, като клубените се засаждат на южното изложение. При наклонени терени браздите се оформят напречно на наклона, за да се избегне ерозията на почвата. Клубените се поставят внимателно с кълна нагоре.
Повечето ябълкови сортове не могат да се опрашват сами. Затова в производствените градини по определена схема между редовете от основния сорт се разполагат редове от друг сорт, за който се знае, че е ...
Лимоновото дръвче, като всяко друго дървесно растение, може да бъде облагородено по който и да е от всеки познат и овладян начин на присаждане. Най-достъпно и често практикувано е окулирането, по-из...
Сярата и нейните производни като сероваровият разтвор и колоидната сяра са класически средства за борба срещу брашнестите мани и ръжди. Ефикасни са и срещу някои други гъбни болести, но не действат ср...
Широко разпространен неприятел по тази култура е лешниковият хоботник – Curculio nucum. У нас той се среща много често особено по дивата леска. Вреди ларвата, която се храни с ядката на плодовете. ...