27.10.2020 година
1564339898.swf
О
вощна градина
  5545  |   0  
Не бързайте с брането на мушмулите
Овошката никак не е претенциозна
Мушмулата е последният плод, който се прибира от овощната градина. Беритбената зрялост трудно се установява по външни признаци. Един от показателите е отделянето на плода от клонката. Мушмулата, както и дюлята, няма плодна дръжка, а е закрепена върху къса плодна клонка. Тя се формира от разрастване на цветната ос и върху нея се залагат плодни пъпки за догодина. Затова при откъсването на плода не бива да се чупят тези клонки.
Друг показател зрялост е началото на омекване на отделнит плодове. По принцип мушмулите се берат след първите слани. Рано откъснатите трудно омекват.Консумативната зрялост настъпва, когато омекнат плодовете. Преди това те са твърди, тръпчиви.

Плодовете поемат токсините в стомаха
За разлика от меките круши, които действат разхлабващо, мушмулата е благоприятна при стомашно-чревни разстройства. Пектинът поема натрупаните в стомаха токсини и помага да бъдат отстранени. Действа бактерицидно и успокоява лигавицата на стомаха. Поради високото съдържание на захари някои овощари правят от мушмулата ракия. Голямото количество на дъбилни вещества обаче се отразява зле върху напитката. Трябва да се преварява.

Цъфти късно, не мръзне, не боледува
Мушмулата заслужава по-голямо внимание. Тя е едно от най-сухоустойчивите и студоустойчиви овощни растения. Развива се добре при всякакви почви с изключение на варовитите, когато е присадена върху дюля. Ражда всяка година. Цъфти много късно и не измрьзва напролет.
Размножава се чрез присаждане върху дюля или глог. При дюлева подложка трябва да се засажда на по-богати и влагоемни почви. Изискванията на глога са по-малки и в този случай може да се отглежда чрез затревяване, като тревата редовно се коси и се разхвърля около растението. Важни за мушмулата са редовните резитби за просветляване и подмладяване. Тя е устойчива към болести и неприятели, не се налагат пръскания.

15 кг от дърво
В зависимост от формата и големината на плодовете на отделните сортове и форми те се делят на три групи: дребни, средно едри и едри. Дребноплодната форма се среща в планинските и припланински райони, а средно- и едроп-лодните, най-често облагородени на дюлеви клонови подложки, се отглеждат в личните стопанства. В експерименталната база на Института по овощарство в Пловдив от 295 дървета, отгледани като палмета при сравнително добра агротехника, са получени по около 15 кг плодове. В овощните разсадници се облагородяват дребноплодни и едроплодни форми, разпространени в редица райони на страната.
Дребноплодните са по-родовити и храстът е силно растящ, докато едроплодните форми дават по-малко плод, но месестата му част е повече и храстът е по-слабо растящ. За консумация в прясно състояние се препоръчват формите със средно едри плодове, защото те са най-вкусни.
08.11.2011 г. / проф.Цоло Михайлов

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2020