Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Картофите, поради ценните си хранителни качества са си извоювали почетно място на нашата трапеза и са нелипсваща част от менюто ни. За получаване на качествени добиви освен засаждането им по познатите...
Кладардисът (Cladardis elongatulus) e много опасен неприятел по розата. Той нанася щети най-вече на младите растения в новите розови насаждения. Неприятелят е малко насекомо, което развива едно поко...
Как се оформя короната на младите лимонови дръвчета, е особено важно както заради декоративните им качества, така и за плододаването им. Формирането започва още през първата година. Чрез прищипване и ...
Грижите за кактусите, които се култивират в домашни условия, са достатъчно прости и почти еднакви. През зимата най-добрата температура за кактусите е 15-20 градуса, но те без повреда могат да понесат ...