Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Фикус Бенджамин е най-често срещаното растение за дома. Може да го видим навсякъде от дома и офиса, до витрините на магазините. Бенджаминът расте подобно на дърво с овални лъскави листа. В нашата стра...
Дивият лимон (Poncirus trifoliata) е листопаден храст от семейство Седефчеви (Rutaceae). Единствен представител в рода си, студоустойчив е и се отглежда с успех в умерените ширини. Произхожда от Химал...
Действително понякога се наблюдава пожълтяване на листата на зимния чесън още рано напролет. Има няколко възможни причини за това. Може растенията да са измръзнали през зимата. Друга причина е киселат...
Ендивията произхожда от синята жлъчка, но от нея се различава по това, че е едногодишно растение и листата й са по-слабо горчиви. Отглежда се заради листата, които служат за салата, може за супи, сосо...
Произведете си сами лозов разсад