След появата на филоксерата по нашите земи, болест с икономическо значение за лозята, размножаването на гроздата все по-често става чрез облагородени вкоренени резници. Те се получават като се присадят местните или чужди европейски сортове върху американски подложки.
Масиви от неприсадени лози обаче все още могат да се намерят у нас. Те са главно в Бургаска, Монтанска и Пловдивска области, където местните сортове растат върху дълбоки песъчливи почви. За обезпечаването с добър посадъчен материал за засаждане на площи с неприсадени лози в практиката се използва методът на масов подбор по положителни качества. Той се състои в отбелязването преди гроздобера на намиращите се в добро здраве главини, които дават и добра реколта. За целта се предпочитат насаждения по хълмове, ненапоявани, незасегнати от градушка и болести, от закържавяване, с добре узрели пръчки. При десертните сортове се маркират предимно главини, на които гроздовете са рехави и с равномерно развити зърна. От винените не трябва да избирате растения с гроздове, на които зрелите зърна са примесени със зелени или дребни, недоразвити безсеменни зърна. Няма практическо значение дали пръчките ще се вземат от присадени или неприсадени главини.
Как се събират
Събирането на резници от набелязаните главини започва след листопада. Изрязват се пръчките, почистват се мустаците, култуците и се режат резници дълги 40 см. Резникът се измерва от долната до горната пъпка. При отрязването му трябва да има 2 см под долния възел и 2 см над най-горния. При лозите, рязани по системата Гюйо, се вземат резници от плодната пръчка, които и без това се изхвърлят при подкастрянето наесен. За размножаване се предпочитат пръчките, които са дали плод.
Съхраняват се в помещения, където температурата през зимата не е по-ниска от 0 градуса и не по-висока от 8 градуса. Най-практикуваният начин за съхранение е зариването на основите на снопчетата с резниците във влажен пясък, а останалата част остава открита. Ако обаче са изрязани през пролетта, те се използват след кратко време за вкореняване.
Могат да се засадят и невкоренени, но процентът на неприхваналите се не е задоволителен.
Обработката на площта
Площта, определена за вкоренилище на резниците, се риголва в края на лятото. През пролетта механизирано се очертават лехите и редовете – тирове. Те имат форма на трапец с горна основа 30 см, височина 30 см, странични стени 45 см, а тир от тир 110-120 см. В средата на тира по-горната основа се образува бразда, по която се набучват на определено разстояние резниците. Поливат се с лейка без решетка и върхът на резника се покрива с 3-4 см рохкава почва. През вегетацията основно се извършва често напояване, провежда се борба с обикновената мана и плевелите, почистват се росните корени. Есента лозичките са вкоренени и готови за засаждане на постоянно място.
Коледничето или още коледен кактус (Schlumbergera truncatus, синоним Zygocactus truncatus) също се подготвя за цъфтеж от октомври. Напомняме, че за разлика от други представители на семейството, колед...
Зелените клонки са по-склонни да пускат корени, отколкото зрелите лозови пръчки, но за съжаление са по-неудобни. Затова вкореняването на резници от зелени леторасти се използва предимно в селекцията, ...
Щитоносните въшки са едни от най-честите неприятели по лимона. Те са различни видове, но повредите от тях са все едни и същи. Смучат сок и с това ощетяват растението, което в крайна сметка може и да з...
Този вид е един от любимите и най-широко отглежданите цветя в Европа. Зимно време със саксии от този вид хората украсяват стаите си, през лятото балкони, тераси и веранди. Когато в млада възраст пр...
Ягодите се садят през септември