След появата на филоксерата по нашите земи, болест с икономическо значение за лозята, размножаването на гроздата все по-често става чрез облагородени вкоренени резници. Те се получават като се присадят местните или чужди европейски сортове върху американски подложки.
Масиви от неприсадени лози обаче все още могат да се намерят у нас. Те са главно в Бургаска, Монтанска и Пловдивска области, където местните сортове растат върху дълбоки песъчливи почви. За обезпечаването с добър посадъчен материал за засаждане на площи с неприсадени лози в практиката се използва методът на масов подбор по положителни качества. Той се състои в отбелязването преди гроздобера на намиращите се в добро здраве главини, които дават и добра реколта. За целта се предпочитат насаждения по хълмове, ненапоявани, незасегнати от градушка и болести, от закържавяване, с добре узрели пръчки. При десертните сортове се маркират предимно главини, на които гроздовете са рехави и с равномерно развити зърна. От винените не трябва да избирате растения с гроздове, на които зрелите зърна са примесени със зелени или дребни, недоразвити безсеменни зърна. Няма практическо значение дали пръчките ще се вземат от присадени или неприсадени главини.
Как се събират
Събирането на резници от набелязаните главини започва след листопада. Изрязват се пръчките, почистват се мустаците, култуците и се режат резници дълги 40 см. Резникът се измерва от долната до горната пъпка. При отрязването му трябва да има 2 см под долния възел и 2 см над най-горния. При лозите, рязани по системата Гюйо, се вземат резници от плодната пръчка, които и без това се изхвърлят при подкастрянето наесен. За размножаване се предпочитат пръчките, които са дали плод.
Съхраняват се в помещения, където температурата през зимата не е по-ниска от 0 градуса и не по-висока от 8 градуса. Най-практикуваният начин за съхранение е зариването на основите на снопчетата с резниците във влажен пясък, а останалата част остава открита. Ако обаче са изрязани през пролетта, те се използват след кратко време за вкореняване.
Могат да се засадят и невкоренени, но процентът на неприхваналите се не е задоволителен.
Обработката на площта
Площта, определена за вкоренилище на резниците, се риголва в края на лятото. През пролетта механизирано се очертават лехите и редовете – тирове. Те имат форма на трапец с горна основа 30 см, височина 30 см, странични стени 45 см, а тир от тир 110-120 см. В средата на тира по-горната основа се образува бразда, по която се набучват на определено разстояние резниците. Поливат се с лейка без решетка и върхът на резника се покрива с 3-4 см рохкава почва. През вегетацията основно се извършва често напояване, провежда се борба с обикновената мана и плевелите, почистват се росните корени. Есента лозичките са вкоренени и готови за засаждане на постоянно място.
Цикълът на плододаването е доста сложно биологично явление. То започва с диференцирането на плодните пъпки и преминава през редица междинни етапи (зимен покой на пъпките, цъфтеж, опрашване, оплождане,...
Най-добрият начин е да си подготвите предварително разсад. Подходящия момент за сеитбата на семената е през юли. Засяват се на открито. Пригответе лехата, като я обогатите с прегорял оборски тор. На е...
Ако сте си засадили късни домати, вече трябва да се радвате не първите им плодове. При добри грижи и нормални метеорологични условия от тях ще берете доста зрели през октомври, а някои въззелени ще ви...
Храстовидните видове при най-силен растеж развиват пъпките от приосновната част на леторастите. Появяват се и много коренови издънки. В резултат на това се оформят многобройни, приблизително еднакви п...