Под името арундинария в жилищата и зимните градини се отглеждат няколко много живописни вечнозелени растения, близки родственици на бамбука. Популярното им название е стаен бамбук. Всичките произхождат от тропическите области на Източна Азия - предимно от Япония и Китай. Размерите им са разнообразни – може да са джуджета с височина до 50 см и гиганти, надвишаващи 3 метра. Повечето видове са със зелена окраска на стъблата и листата, но има и такива, които грабват с пъстроцветието си.
От мощните коренища на арундинарията израстват множество кухи разклонени стъбла с ясно изразени колена. Листата са панделковидни, плътни, гъсто разположени, сухи и жилави. Цветовете са дребни, събрани в съцветия метлици, но се появяват изключително рядко - поне на 30-годишна възраст. Ако арундинарията все пак доживее да цъфне, трябва да се прощаваме с нея – веднага след прецъфтяването растението загива.
Въпреки че е изключително непретенциозен, стайният бамбук има все пак някои предпочитания. Най-добре вирее и се развива в светли, прохладни и добре проветрени помещения. Добре е да бъде пряко огряван от слънцето, но по-добре се чувства, когато прозорецът е с източно разположение. През зимата температурата трябва да се поддържа в границите 12-16 градуса. Тогава се полива внимателно, като се следи почвата да не се преовлажни. През лятото може да се изнесе на балкона или в градината, тогава се увеличава количеството на водата. Заедно с нея е добре веднъж на 2 седмици да се внася разтворим тор за листнодекоративни растения. Околният въздух не бива да е много влажен, а ако е сух, това ни най-малко няма да му навреди. В топлите дни къпането с прохладна струя не само го почиства от праха, но и видимо го освежава.
През пролетта най-старите стъбла и клонките, които са засъхнали, се изрязват. Също така се подкастрят силно разрасналите се стъбла, с което арундинарията се оформя и се запазва добрият външен вид.
Младите растения е добре да се пресаждат всяка пролет в по-големи съдове с добър дренаж. Почвата трябва да е по-плътна, но с богата на хранителни вещества и достатъчно проветрива. Важно е да се съобразим с това, че коренищата много бързо се разрастват на ширина и саксията отеснява. Затова се подбират саксии с по-голям диаметър.
Възрастните растения, които се отглеждат в контейнери, се пресаждат само по необходимост, когато почвата се вкисне или силно се изтощи. При тях е достатъчно през пролетта да се смени само горният почвен слой.
Размножаването на арундинарията е лесно – просто се разделя коренището или млади клонки се вкореняват във вода или в лека влажна почва.
При неправилни грижи растението може да заболее. Най-често листата зажълтяват и се свиват при недостиг на влага в почвата. При прекомерно поливане може да се вкисне почвата и корените да загинат, понеже не могат да дишат. Когато през зимата температурата в помещението надвишава 16 градуса и въздухът е много сух, е възможно да бъде нападнато от паяжинообразуващ акар.
Луковиците на зимния чесън завършват своето развитие през средата на юни и трябва незабавно да бъдат извадени. Това се познава по пожълтяването на долните листа и омекването на лъжливото стъбло. В таз...
Ктенанте (Ctenanthe) е многогодишно тревисто растение, което идва от Бразилия. Много е атрактивно, но трудно за отглеждане. Името му произлиза от гръцката дума гребен, защото прицветниците му (много, ...
Лозарите често със страх оглеждат зреещото грозде. Защото знаят - харесат ли го осите, асмите ще служат само за сянка. Но обикновената оса (Vespa vulgaris L.) напада също и повечето овощни градини с я...
По-ранният цъфтеж на кокичето може да се предизвика чрез отглеждането му при по-специални условия. То, подобно на зюмбюла, лалето и други луковични, може да се подложи на т. нар. форсаж. Разработени с...