Клематисът е една от най-красивите лиани за изграждане на живи плетове. Той е желан за всеки български двор. От него са познати около 25 вида. Кореновата му система е силно развита. Корените са месести и проникват надълбоко. Растенията са зимоустойчиви. Изискват рохкава и плодородна почва. Тя трябва да пропуска излишната влага и да съдържа поне малко вар. Единственият недостатък на тези приказно красиви растения е, че се размножават трудно.
Семената се стратифицират
Съвсем рядко може да се използват семена. Задължително те трябва да се подготвят, но въпреки това поникват много бавно. Засявате ги в съдове, които поставяте в парници или оранжерии. Видовете с по-едри семена, каквито са C. vaticella и C. flammula, поникват за повече от година. Видовете с дребни семена - C. vitalba и C. tanguta, поникват за около два-три месеца. Когато растенията развият три-четири чифта листа, пикирайте ги. Отначало ги засенчвайте, а когато се закалят - свалете сенниците.
Вегетативното е по-лесно
Вегетативното размножаване можете да проведете по няколко начина:
а/ Чрез присаждане. За подложка използвайте павет, върху който да присадите желания сорт.
б/ Чрез разделяне на храста. Разделят се само възрастни растения късно през есента или рано през пролетта. Първо трябва да извадите растенията и внимателно да ги разделите с ръка, в краен случай да използвате нож. Засадете всяка получена част поотделно, като добре притъпквате почвата отстрани на коренчетата. Веднага полейте.
в/ Чрез отводи. През есента изкопайте дълги плитки браздички около растенията. Свалете внимателно стъблата, тъй като са чупливи, и ги положете в браздичката, като връхчето остане свободно. Заровете ги с рохкава почва, така че да се образуват надлъжни купчинки. Когато лианата е дълга, на няколко места може да излиза от браздичката и отново да се връща в нея. Ако е необходимо, полейте. През вегетацията на всеки възел при добро гледане е възможно да се образуват коренчета и стъбла на нови растения. През есента ги извадете и разделете внимателно.
г/ Чрез резници. През есента и пролетта се залагат зрели резници, а през лятото - зелени. Оформете ги така, че да включват по две пъпки. Долният отрез трябва да е на 3-4 см под пъпката. На зелените резници отстранявайте част от листата, за да се намали изпарението. Уместно е да ги покриете с прозрачен полиетиленов плик. Може да залагате резниците и на открито, но най-добре е да сторите това в саксии или сандъчета. Поливайте редовно и поддържайте висока въздушна влажност. За зелените резници е необходимо да се поддържа температура 20-22 градуса.
От това как се движат температурите през пролетта много зависи цъфтежът, опрашването и оплождането при овошките. У нас през зимата рядко хваща студ под критичните граници. През пролетта обаче често из...
Засаждането на растенията на постоянното им място се извършва през май или през юни, което зависи от датата на засяване на семената за производството на разсад. Целината има дълъг вегетационен период,...
Лешникът е сравнително слабо отглеждан в частните дворове, въпреки че има подходящи условия почти в цялата страна. Доказателство за това са широко разпространените диворастящи лешници в горските масив...
Брашнестата мана е много разпространена по цветните култури и в този смисъл не отминава и герберът. Причинява се от гъби. По повърхността на заразените листа, стъбла и цветове се появява бял брашнест ...
Как да се грижим за тагетеса