Името на този храст и цвете е божествено, защото е кръстен на Хеба - дъщеря на Хера и Зевс. Божественият произход на този вечно-зелено растение ясно личи в приятно зелените месести листа, които искрят и блестят като малки звезди. От над 100 вида хебе, които произхождат от Нова Зеландия, у нас се подхожда предпазливо към отглеждането им заради непредвиденото влияние на ниските температури през зимата. Дори храстът да се отглежда в стайни помещения, те задължително трябва да са неотоплявани. Растението трябва да се пръска редовно с вода. Хебето е външно растение и обича свободата. Има видове, като хебе макранта (Hebe macranta), което не се страхува от височините и е уютно разположено в планинските области на Нова Зеландия, но издържа на ниски температури едва до минус четири градуса и не е зимоустойчиво. Освен блестящите му зелени листа, то привлича вниманието и с красивите си снежнобели цветове.
Някои издържат до - 18 градуса
Малко издръжливо на ниските температури (до -10 градуса) е достигащият до 60 см височина хебе маргерифиш (Margery Fish). Този вид носи името на дама, която го е опитомила в Англия в градината си и след това разпространила на пазара. Това хебе също на височина не достига повече от 60 см и 1 м широчина. Цветовете са тръбовидни, лилаво-сини и много красиви.
Има и видове, които издържат до минус 18 градуса. Например можем да си позволим да засадим вида хебе верникоза (Hebe Wernicosa). Този храст расте бавно и достига височина до 45 см, но прави много широки туфи. Овалните листа привличат с яркия си зелен цвят, а над тях цъфтят дребните бели, приличащи на снежинки цветове.
Най-открояващи се, като класове по върховете на клонките в люляково-бледовиолетови краски са цветовете на хебе кънтрипарк (Hebe Countrypark). Под тях следват срещуположно наредените листа, които са с удължено продълговата форма. Те се различават и по оцветяването си. Общо изглеждат сивкаво-зелени, а по върховете имат червен оттенък. Клоните на този храст са плътно обхванати в листа и невисоките туфи, достигащи до 1 м, по време на цъфтежа от юли до октомври се превръщат в красиви виолетови петна в градината.
От пролет до есен подхранвайте
Когато хебето се е заселило на моравата ви, имайте предвид, че макар и бавно растящи, тези храсти от пролетта до есента се нуждаят от много поливане и подхранване. Зимата, когато си почиват, поливките се ограничават до минимум. Размножаването се извършва вегетативно чрез резници. Те се режат напролет и се набучват в пясък. Ако се съмнявате в устойчивостта им на студ, можете да отглеждате хебето в саксии, като през зимните месеци ги пренасяте в светли помещения, където трябва да стоят до май.
Основните грижи през месеца са насочени към поддържането на необходимия воден режим и провеждането на редовни растителнозащитни мероприятия. При ранното производство на дини първите плодове започват д...
Вризеята (Vriesea) е един от представителите на сем. Бромелиеви. Родът включва около 190 оригинални вида. Сред тях с особен чар се откроява най-разпространената – великолепната вризея (V. splendens). ...
В периода около средата на октомври до първата половина на ноември може да се засади на открито едър арпаджик (попска, балучка) за ранно пролетно производството на зелен лук. Използват се главичките с...
Получаването на лук за глави се извършва по няколко начина, но най-често се използва чрез засаждане на арпаджик. Запасите в луковичката подпомагат развитието на растението и няма нужда от поливане. Ко...