Заради омайната му красота, обвеяна с много скромност, ахименесът (Achimenes) е наречен още “вълшебно цвете”. Стъблата му са много нежни, лесно полягат и достигат до 30 см дължина. Елиптичните листенца увеличават декоративността с червеникавият си оттенък. Оригиналните тръбовидни цветчета са със заоблени венчелистчета. Баграта им най-често е лилаво-виолетова, но има сортове с червени цветове. Цъфтежът продължава от юли до октомври.
През зимата растенията прекарват относителен покой. Грудките продължават да живеят, като в тях протичат процесите на образуване новите стъбла и цветове. Тогава саксиите трябва да са на тъмно, но топло място, като температурата е около 16С. Полива се рядко и колкото почвената смес да не изсъхне.
През пролетта покоят вече е преминал, затова започнете постепенно да увеличавате количеството на поливната вода. Много скоро ще установите, че старата саксия е препълнена от дребни грудки. Ще трябва да ги разделите и да ги засадите в нови съдове. Това можете да сторите и по-късно, когато се появят пониците, но тогава ще трябва да работите много внимателно, защото те са крехки и чупливи. Бъдете сигурни, че ще отгледате красиви растения, защото ахименесът не е много капризен.
За да се развиват растенията добре, съставяйте почвената смеска от листовка, градинска почва, добре разложен оборски тор и пясък в съотношение 3:2:1:1. Подходящи са саксии № 10-12, добре дренирани. В една саксия може да има по 3-4 млади растения. Оригинални са композициите от два вида. В центъра на саксията се засажда високият вид, а отстрани по-ниският, или такъв, с падащи стъбла.
По време на цъфтежа поливайте редовно. Въпреки че обичат светлината, растенията предпочитат леко да са засенчени. За да задоволите жаждата им за влажен въздух, често проветрявайте помещенията и близо до саксията поставете съд с вода за изпаряване. Но запомнете, въпреки предпочитанията на ахименеса към влажен въздух, листата не трябва да се мокрят, дори с фино пулверизирани капки!
Всичко от лука може да бъде оползотворено. Дори люспите. Не ги изхвърляйте, защото ще ви свърщат хубава работа. Не всички знаят за свойствата на луковите обелки като ефективен тор за растенията. В тях...
Бататът (Ipomea Batatas L.), известен у нас още под името сладък картоф, произхожда от тропическите райони на Америка. У нас се отглежда ограничено в Ивайловградско, Петричко, Санданско. Това е многог...
Рицинът (Ricinus communis) по природа е многогодишно растение, но у нас се отглежда като едногодишно. В градинарството се използва вариететът сангуинеус, защото листата и стъблото му са с червеникав о...
Това насекомо е стар познайник на градинарите. Впечатлява с големите си размери, но още повече с щетите, които нанася. Като многояден неприятел се храни с ларвите на някои почвени насекоми, но основна...