Междуредията на овощните градини могат да се поддържат по т.н. чимово-мулчирна система. За целта те се затревяват обикновено с многогодишни житни или със смес от житни и бобови треви, които често трябва да се косят на височина 10-15 см с косачка, която ги надробява и разхвърля и те остават на място под формата на мулч. Така се намалява уплътняването на почвата и улеснява движението на селскостопанската техника, обогатява се почвата с органично вещество и се предпазва от ерозия. Недостатък е ускореното изчерпване на водните и хранителните запаси, затова изисква завишаване на торовите норми с около 30%, да се прилага в райони с над 700 мм валежи или при осигурено напояване, за да не пречат тревите на овощните дървета. Практикува се предимно в ябълкови и крушови насаждения.
Сламата е един от добрите материали за мулчиране. Особено популярна е при отглеждането на ягодите. Мулчирането се прави напролет, след обработката и цъфтежа на ягодите. Употребява се над 50 кг/100 кв. м, в зависимост от разстоянието на засаждането. Тя задържа влагата м появата на плевелите и се получават чисти и здрави плодове. След приключване на беритбата се отстранява от насажденията. По този начин се унищожават голям брой от неприятелите и болестите на ягодата.
За мулчиране може да се използват и кори от горски дървета. Те имат по-изразено хербицидно действие срещу едногодишните и някои многогодишни плевели. Този мулч има по-продължително защитно влияние и трябва да се обновява на четири години със слой от 10 см. Под мулча от кори има по-малко азот, но в листата на овощните дървета е в достатъчно количество. Мулчът от кора, слама и др. увеличава съдържанието на хумуса в почвата, а реакцията на почвата е по-скоро неутрална.
В някои страни мулчирането с кори от горски видове, е широко приложимо в парковете, дворовете, покрай цветните алеи. С това отпада необходимостта от обработка, унищожават се плевелите, задържа се влагата, има декоративен и екологичен ефект.
Най-често прилаганото мулчиране е веднага след засаждането и поливането, когато околостъблените чаши на новозасадените дървета се покриват със суха почва от междуредието.
Разбира се първо трябва да си произведете разсад. Семената се засяват през януари в саксийки с диаметър 10-12 см. Във всяка се поставят по 2-3 семена. По време на поникването температурата да е 23-26 ...
Както показва историята на човечеството: можете да изядете всичко, което отгледате. Кактусите не са изключение. Има и отровни представители на Кактусовите, но тук ще стане дума за ядливите. И така пит...
Зеленият камък е препарат на база железен сулфат. Представлява зелени кристали, които на въздуха изветряват и това води до промяна на цвета му в бял. Дължи се на изпускането на част от кристалната вод...
Градините ни са пълни с неустойчиви на мразовете декоративни растения. За успешното им презимуване те биват укривани с изолиращи ги от студа материали. Сред тези видове са рододендроните, лагерстремия...