Каланхоето (Kalanchoe) отдавна е сред любимците в градинката на перваза. Това чудесно растение от семейство Дебелецови (Crassulaceae) произхожда от тропиците на Африка, Азия и остров Мадагаскар и се отнася към т. нар. цъфтящи сукуленти. Най-често измежду 130-те представители на рода се отглежда каланхое блосфелдиана. Това е полухрастче с прави голи стъбла, високо от 15 до 30 см. Листата са едри - до 8 см на дължина, месести, блестящи, твърди. На цвят са тъмнозелени, а краищата им са назъбени. Цъфти продължително време с многобройни дребни цветчета, събрани в гроздовидни съцветия. Те са обагрени много разнообразно - в бяло, жълто, оранжево, розово, червено, цикламено, лилаво.
Оптималната температура, за да вирее добре, е 10-20 градуса. Мястото трябва да е добре огрявано от слънцето. През пролетта и лятото се полива умерено, а през есента и зимата водата силно се ограничава. Почвата не бива да се преовлажнява, защото растението става податливо на болести и неприятели. Най-добре е в подложката да се налее малко вода със стайна температура. Растението само ще регулира водния си баланс, а въздухът наоколо ще се овлажни.
Цъфтежът обикновено трае от декември до март. След като прецъфти, каланхоето се подрязва и саксията се поставя на тъмно. Може и просто да се покрие с похлупак от тъмна хартия. Поливането се прекратява и растението се оставя да отдъхне за месец. След това отново се поставя на добре осветено място и поливането се възобновява. Скоро ще се появят новите цветове.
Размножаването е лесно - резници и листа се вкореняват без проблеми във влажна почва. По-трудно се отглежда каланхое от семена.
По една или друга причина е възможно да не успеете да засадите веднага закупените дръвчета. Ако трябва да отложите работата за няколко дни, може да ги съхраните невредими в плитък ров, като покриете к...
В късите мрачни зимни дни стайните растения се развиват бавно и съвсем не растат. Затова не трябва да бързате с пресаждането им. Има едно изключение Когато саксията е много тясна и корените...
На пръв поглед тези рядко отглеждани у нас растения лесно могат да се вземат за обикновени хвойнови храсти. Докато не цъфнат! Тогава всеки, който има макар и бегли ботанически познания, ще се замисли ...
Дори и в онези райони на страната, където зимите не са много студени и не се налагат особени мерки срещу измръзване, младите лози до тригодишна възраст трябва да се загребват. Нормално е тази практика...