Наричат хортензията най-хубавото украшение на градината. Убеждаваме се в това само като погледнем високия кичест храст с огромните - до 30 см, бухнали съцветия. Това е
един от най-обилно и най-продължително цъфтящите видове храсти. Цъфтежът му започва през юли и завършва в късна есен. Най-напред цветовете са зеленикаво-бели, по-късно бели, а през есента стават розови.
През лятото се прави втора резитба
Това цвете е особено популярно, но за съжаление не всички знаят как правилно да я отглеждат и размножават. През пролетта трябва да се режат едногодишните филизи и всички слаби и дребни клонки. В средата на лятото отново се извършва подрязване, а отрязаните клонки се използват за резници. Най-големи съцветия се получават, ако през пролетта се изрежат до основи всички стъбла, като се оставят няколко най-силни. Те се привързват за някаква опора. Същевременно се оформят и стъблата, като стремежът е да се постигнат най-ефектни форми на хортензиите: двугодишно растение се привързва за колче и се изрязват всички странични израстъци.
Цветовете може да се обагрят изкуствено
Хортензията обича плодородна, леко глинеста почва с кисела реакция, обилно поливане и шарена сянка. Тя възприема добре органични и минерални торове, които се внасят обикновено през първата половина на лятото. Но вар и пепел категорично не се понасят от хортензията. През пролетта растението може да се натори с торф, угнили листа и суперфосфат. И още една особеност, цветовете на хортензията могат изкуствено да се обагрят. Ако преди цъфтенето растението се полива с алуминиева стипца, белите цветове ще станат светлосини, а розовите - светлолилави. Ако в почвата се вкарат железни соли или се забие пирон до корена, цветовете ще станат сини.
Хортензията живее дълго - до 50 години. Тя изглежда добре на цветната леха, но не търпи съседство с други едри храсти или дръвчета: корените й са дребни и не й достига влага.
Размножаване
Когато стъблото достигне желаната височина, връхната пъпка се пречупва, за да оформи зелените резници, които се изрязват с остър нож под ъгъл до 25 градуса, трябва да имат един-два възела. Долните листа се изрязват изцяло, а горните -наполовина. Това се извършва при облачно време или рано сутрин, тъй като не трябва да се допусне никакво повяхване на резниците. Те се засаждат на дълбочина 1,5-2 см в оранжерия или сандъчета, в торф, поръсен отгоре с речен пясък, чийто слой е 3-4 см.
Резниците се поставят на сянка и се пръскат с вода 1-2 пъти дневно. След три-четири седмици те се вкореняват. По-късно постепенно трябва да се приспособяват към условия на открито. Младите растения се зазимяват, като се покриват със сухи листа. Много добре се вкореняват хоризонтални отводи, особено едногодишни.
Начинаещите градинари често се жалват от това, че в техните лехи не растат репичките. Трябва да се знае, че старите и нетипични по окраска и форма семена на тази култура, а също и дребните, не дават к...
Оксалисът (Oxalis regnellii) се появява на пазара преди Коледа и Нова година като растение, което носи късмет. Малкото тревисто растение от Средна Америка има здрави зелени листа, прилични на четирили...
Чрез резитбите може да се оказва съществено влияние върху растежа и плододаването на дръвчетата, а също и да се удължи плододаващият период. Сега е точното време за тези операции, но ефектът ще е поло...
По-ранният цъфтеж на кокичето може да се предизвика чрез отглеждането му при по-специални условия. То, подобно на зюмбюла, лалето и други луковични, може да се подложи на т. нар. форсаж. Разработени с...
Погрижете се за ериката