Детето ми заеква, какво да правя?
Гостува ни доц. д-р Нели Василева, преподавател по Логопедия (диагностика и терапия на комуникативни нарушения при деца и възрастни) Катедра Специална педагогика в СУ „Св. Климент Охридски”.
Телефон за консултации: 0898 635 153
Заекването е едно от най-древните и все още не докрай разгадани нарушения на плавността на речта. По данни на статистиката, в света около 5-7% от децата страдат от заекване. Относно неговия произход и причини съществуват голям брой теории, вероятно поради специфичните и сериозни трудности, които то създава в процеса на комуникация.
Причините
Всички причини за заекването се обединяват в две групи: предразполагащи и предизвикващи (отключващи). Като предразполагащи причини се разглеждат: наличие на заекване в семейството (наследственост), проблеми по време на бременност и раждане или тежки инфекциозни заболявания през първите години, леворъчие (при опити за преучаване към дясна ръка), закъсняло речево развитие. Наличието само на една от тези причини не е достатъчна, затова за „отключване” на заекването трябва да е налице предизвикваща причина: силна и внезапна уплаха, отслабване на организма след тежко боледуване, плашене от страна на близките или други деца, физически наказания, неправилно възпитание (родителите се разминават в изискванията си към детето и то живее в постоянно напрежение), неспазване на режим на хранене и сън, свръхпретенции към речта на детето (да повтаря сложни думи, да демонстрира пред познати уменията си да рецитира и разказва), семейни скандали, на които то е свидетел.
Следва да се има предвид, че характерните за малките деца повишена активност, емоционална неуравновесеност и недостатъчна двигателна координация, много често водят до поява на близки до заекването симптоми в периода 3 - 5 години. Тези случаи се наблюдават при около 80% от децата и са известни като „физиологично (възрастово) заекване”, което няма характер на патология. Дължи се на изпреварващите възможности на мисленето спрямо движенията на говорния апарат (точност на произношение, бърза смяна на едни артикулации с други), при което в емоционално значими ситуации детето многократно повтаря срички или цели думи (например, разказва за видяното в зоопарка, моли да му се купи желана играчка и т.н.). Тези моменти са преходни и след внимателна и спокойна намеса от страна на родителите постепенно отшумяват. Затова, ако забележите подобни промени в речта на детето си не изпадайте в паника, а се опитайте да му внушите спокойствие и да го изслушате, без да показвате признаци на притеснение. Ако притесненията Ви продължат, добре е да се посъветвате с логопед.
Как да разпознаете признаците на заекване у детето?
Заекването се появява най-често между 2,5 – 5 годишна възраст, когато речевата функция е неустойчива и лесно ранима - нервната система е в процес на активно развитие, а говорните умения не са достатъчно автоматизирани. Не е завършило личностното формиране на детето, поради което отношението му към хората и ситуациите е неустойчиво и импулсивно, с проява на елементарни емоции – страх, гняв. Влиянието на психотравмата пряко зависи от възрастта - детето е малко, а източникът на страх е достатъчно силен за него, поради липса на опит от среща с подобни дразнители. Известно е, че заекването е по-често при момчетата. От една страна това се обяснява с по-бавно развитие при тях на речедвигателните мозъчни отдели, а от друга – с по-голямата им активност, водеща до сблъсък с травмиращи ситуации.
Наличието на достатъчно силна отключваща причина може да провокира появата на първи признаци за заекване – нарушена плавност на речта, повторения на звукове и срички, поява на спазми (конвулсии) в началото на думите или при определени звукосъчетания, което прекъсва речта и често се съпровожда от удължаване на някои начални гласни. Дишането е накъсано и учестено, задъхано, като детето говори с по-силен и висок глас. Речевата продукция се влошава при разговор с непознати и се подобрява в позната обстановка (пред близки и приятели). В някои случаи след началото на заекването се появява бърза и неясна реч. Тя се обяснява с желанието да се изговорят повече неща в светлия период, т.е. когато липсват спазми. Постепенно в речта се появява вмъкване на звукове, думи и фрази („а-а”, „ъ-ъ”, „пък-пък”, „това”), а така също пропускане или замени на трудни за изговаряне думи. Това нарушава структурата и логиката на изказване и води до формиране на патологичен стереотип на говорене.
Детето се измъчва когато говори. Появават се напрежение и гримаси на лицето, както и насилствени движения в някои части от тялото (движения на раменете, отмятане на главата, свиване на пръстите на ръцете, тропане с крак). Постепенно се развиват и вътрешни (скрити) симптоми: смущение, срам, страх от говорене (логофобия), тревожно поведение в нови ситуации, нежелание за общуване (избягване на речев контакт и срещи с други хора).
Какво можете да направите сами, след като се появи заекването?
• Ограничете гледането на телевизия и компютърните игри – целта е да се избягват възбуждащи зрелища.
• Старайте се така да организирате ежедневието на детето, че да не се налага активно говорене от негова страна – помогнете му да намери творчески занимания, които му доставят удоволствие (оцветяване, рисуване, игра с пъзели, изрязване).
• Не допускайте детето да разбере, че сте притеснени от начина по който говори и не произнасяйте пред него думата „заекване”.
• Постарайте се да ограничите максимално храните и напитките, които съдържат какао и шоколад.
• Не му четете приказки преди да заспи – по-добре поговорете просто за нещата, които са се случили през деня;
• Не изисквайте от детето да учи стихотворения и да разказва приказки.
• Старайте се детето да се храни добре и да спи достатъчно време в денонощието.
• Пейте по-често познати песни, като го поощрявате да говори бавно и спокойно.
• Когато детето е възбудено и иска да Ви разкаже нещо, отвлечете вниманието му – кажете например, че трябва да нагледате храната във фурната, а когато се върнете ще поговорите.
• Говорете винаги спокойно, бавно и без напрежение, когато общувате с детето – така му давате модел, към който да се придържа.
Полезни упражнения
Мога да Ви препоръчам и някои конкретни упражнения, които бихте могли да правите всеки ден по 10-20 минути с детето, може и с прекъсване. В зависимост от неговата възраст и интереси, можете да съкращавате или увеличавате продължителността на заниманията. Представете всичко като игра, за да засилите мотивацията на детето да участва. Игровите занимания включват следните етапи:
1. Дихателна гимнастика, целяща изработване на диафрагмено дишане, което позволява да се увеличи обемът на издишния въздух (при децата със заекване издишването е много кратко).
2. Съвместно изговаряне на думи и фрази, т.е. заедно с Вас – целта е да се закрепи навикът за бавно и ритмично говорене.
3. Повторение на думи и фрази – детето повтаря след Вас като ехо; целта е същата, а готовите думи и изрази улесняват речта.
4. Закрепване на речевите навици в ежедневни ситуации – в игрите, по време на разговор с близките и др.
Дихателна гимнастика
Дихателната гимнастика започва от легнало положение, като на детето се предлага да „полюлее” любимата си играчка (мече, куче). Същата се поставя на корема на детето, а не него се обяснява, че трябва да си поеме въздух през носа така, че играчката да се издигне колкото може по-високо. След това искате да издиша въздуха през стиснати устни, докато броите бавно до 3, до 5. „Люлеенето” на играчката се повтаря три пъти. На следващия ден дишането се тренира с друга играчка. Допълнително може да се предложи на детето да играете на футбол – слагате два предмета на масата, които да изпълняват ролята на футболна врата, а малко топче памук да бъде топка (детето застава на нивото на масата и духа топката във вратата, но бавно и продължително). По аналогичен начин може да се правят хартиени лодки, които да се пускат във ваната, а детето да прави „вятър” като духа.
След това упражнявате съвместно изговаряне на имена на предмети или картинки, които Вие показвате. По същия начин играете и на „Ехо” – думите също може да са имена на картинки, които детето наблюдава.
Допълнително може да четете гатанки, отговорите на които са представени с картинки - детето слуша и назовава думата само. Ако детето показва интерес към заниманията, можете да му задавате въпроси към история, представена на 2-3 картинки, които да предполагат много кратък отговор (1 – 2 думи) - Кой седи на пейката?, Какво държи в ръце?, Кой е дошъл? и т.н. Поискайте след това детето само да разкаже случката.
Запомнете, че идеята на дихателната гимнастика е постепенно усвояване и използване на коремно дишане в изправено положение (контролира се с ръка върху корема), съчетано с бавно изговаряне по време на издишването на гласни звукове и комбинации от тях, броене, духане върху балон, гасене на горяща свещ и др. Това обаче е възможно само след като детето усвои максимално коремното дишане в легнало положение. По тази причина не бива да се бърза с преминаване към нов етап на занятията – по-добре стойте на същия, като просто разнообразите упражненията с нов елемент.
Не забравяйте да хвалите детето за случаи на правилна и бавна реч, като в същото време го поощрявате да говори винаги така красиво.
ВНИМАНИЕ!
Ако след подобни занимания в продължение на 1-2 месеца запъването и блокажите в речта на детето не намалеят, задължително се обърнете за консултация към логопед. Той най-добре ще прецени каква е степента на заекване при Вашето дете, каква да бъде терапията и как Вие бихте могли да се включите като помощник в нея.
Автор: доц. д-р Нели Василева