Акари и болести

Домашният прах е един от най-сериозните източници на здравни проблеми в жилището и може да е основна причина за редица заболявания, особено алергични. Много хора са свръхчувствителни към веществата, предизвикващи алергични реакции, като екземи, ринит, астма, трески и др. Това са така наречените алергени, които се вдишват, поглъщат или влизат в директен контакт с кожата. Вдишваните алергени, които се пренасят по въздуха, са най-често срещани и трудно могат да се избегнат. Техните размери са микроскопични, те полепват по фините частици прах и безпрепятствено се носят по въздуха, като попадат без затруднения в дихателните органи. Сред най-разпространените алергени са и отпадните продукти от акарите с относителни размери 10 – 40 микрона.
Доказано е, че колкото и да е прецизна една домакиня в почистването на дома си, колкото и добре и често да работи с прахосмукачката, не може напълно отстранен упорития прах и съдържащите се в него вредни вещества. Фините частици прах, носещи алергените свободно преминават през порите на събирателната торбичка на електроуреда и отново попадат в помещението. Тези частици остават във въздуха до няколко часа, след което падат обратно по мебелите и пода.
Лесно може да се изчисли какво е въздействието на акарите върху човек, като се знае, че всеки ден той вдишва 16 кг въздух и заедно с него - 40 000 - 60 000 частици фин прах, гъмжащи от микроби

Осмокраките насекоми - “виновници” за алергията

Дълго време алерголозите обвиняваха полените и космите от домашните любимци като основни причинители на алергиите и астмата. Най-новите изследвания доказват, че най-опасни алергени са осмокраки насекоми, наричани акари. Открити едва през 1964г., те присъстват във всеки дом. Не хапят, но изпускат постоянно фекален секрет и се размножават десетократно на всеки 28 дена. Хранят се с остатъците от мъртва човешка кожа. Всеки човек отделя 50 милиона частици мъртва епител на ден. Затова леглата са най-добрата жизнена среда за акарите. Над 2 000 000 микрокърлежа се приютяват в едно легло.
Проблемът започва с вдишването на протеините от фекалиите на акарите и техните трупове. Те са достатъчно леки, за да се носят из въздуха, полепнали по финия прах, който вдишваме. В един грам домашен прах има над 250 000 сухи изпражнения и трупове на акари.

Сърбят ви очите? Вероятно е акарите да са ви докарали конюнктивит.

Доста хора имат хроничен лек конюктивит - парене, сълзене, чувство за чуждо тяло, без болка и отоци. Не отминавайте проблема с лека ръка. Ако сте сигурни, че нямате някое остро заболяване, възможно е да имате проблеми за проблеми със зрението. Други причини може да са липсата на витамини, хормонални смущения, прекалено пушене, работа сред прах, с химикали и газове, осветявания. Но внимание: ако очите много ви сърбят, конюнктивитът може да е алергична реакция. Той може да се активира при ядене на определена храна, пиене на лекарства, от грим и изобщо козметика, от полени, перушина, домашни животни и забележете – от акари,. Комбинацията от акаридно въздействие и продължителна работа пред компютър или пристрастяване към електронни игри, излагане на вятър или студ, нощно каране на автомобил или друго превозно средство, води освен до сърбеж и до зачервяване на очите и подуване на клепачите.

Внимание! Човек трудно може да прецени сам дали конюнктивитът му самостоятелна болест, симптом на друго заболяване или друг вид проблем с очите. Затова при поява на дразнене, сърбеж и парене трябва да се обърне към лекар.


КЪРЛЕЖИТЕ – НАЙ-ОПАСНИТЕ АКАРИ
Акарус сиро: тялото на този кърлеж е почти кръгло. Женският акарус е с големина 0,3-0,4 на 0,2 - 0,3 мм, а мъжкият - 0,18 - 0,27 на 0,15 - 0,20 мм. Устните и краката им са твърде къси. Анусният и половият отвор са разположени на коремната стена. Това е вътрекожен паразит. Страшно му е добре (и затова ги предпочита) на местата с по-тънка кожа - между пръстите, слабините, свивките на лактите и коленете, подмишницата. Там където женският акарус прави ходове и в образуваните галерии снася 20-30 яйца, след което умира. Лаврите се излюпват за 2-3 дни, а след още 3-5 дни се превръщат в нимфи.
Развитието на нимфите във възрастни форми трае 2-4 дни. Женският акарус през последния нимфен стадий и младият мъжки акарус излизат на повърхността на кожата и се оплождат. Там се извършва и последното линеене на женския акарус, след което акарусите отново навлизат в кожата, като си пробиват ходове. Преживяемостта на оплодените женски акаруси е 1,5-2 месеца.

Крастата – последица от акарус сиро

Акарус сиро предизвиква у човека заболяването акароза, придобило известност като краста. Заразяването става чрез непосредствен допир или чрез ползуване на общо легло и общи дрехи. Лечението се провежда чрез специфични антиакарусни препарати под форма на мазила, прах, разтвор, с които се третира както кожата, така и облеклото и постелното белъо. Профилактиката се състои в обезпаратизяване на заболялите и поддържане на висока лична и битова хигиена.
Акарус сиро е познат с няколко разновидности, които са специфични паразити върху различни бозайници - коне, кучета и други. Те могат да преминат и върху човека, но крастата, която предизвикват протича по-леко и често преминава спонтанно.



Внимание към марсилската треска

Марсилската треска е остро протичащо инфекциозно заболяване при хората с причинител Rickettsia conorii. Възниква при ухапване от заразени кърлежи. За първи път болестта е описана през 1916 г. Повече наблюдения върху болестта датират от 1925 година. Причинителят е изолиран през 1932 година.
R. conorii e вътреклетъчен облигатен инфект. Формата му е пръчковидна и по-рядко нишковидна. Устойчивостта му във външна среда е сравнително малка. В хранителни продукти и вода загива след 10-12 дена. В кърлежите обаче се съхранява до 1.5 година.
В България първите клинични случаи на марсилска треска са описани през 1943 г., а по-късно – през 1955-1956 г. са направени подробни лабораторни и епидемиологични проучвания. От 1943 до 1970 г. у нас са установени общо 240 болни. След това в продължение на 20 години не са регистрирани болни от марсилска треска. От началото но 90-те години обаче заболяемостта от тази рекитсиоза започна ежегодно расте, като клиничното протичане е много по-тежко, включително и с летален изход. В миналото марсилска треска е регистрирана само в Южна и Югоизточна България. Днес регионите, в които хората боледуват от това заболяване, се увеличават с всяка изминала година.
В естествени условия резервоар на рикетсията е кучешкия кърлеж Rhipicephalus sanguineus. Заразяването става контактно-при ухапване от кърлежа или през конюнктивата (замърсени ръце, след смачкване на кърлеж). Установено е, че 12% от кърлежите Rhipicephalus sanguineus са инфектирани.

Най-рисковият сезон – лятото

Марсилската треска има добре подчертана лятна сезонност, свързана с най-голямата активност на кърлежите през топлите месеци. Заболяват лица от всички възрасти, но най-често деца между 3-14 години, имали контакт с кучета.

Инкубационен период

При хората той е 3-7 дни. Започва с втрисане, висока температура, ставни болки. Лицето на болния набъбва, конюнктивите и гърлото е зачервено. Към 3-4 ден се явява характерен обрив,който обхваща крайниците, седалището, лицето и цялото тяло. Пъпките са с диаметър 2-5 милиметра и имат розов или тъмночервен цвят. След изчезването им се получава кафеникава пигментация.

Прогнозата е благоприятна по принцип, но има отбелязани и летални случаи.

Лечение:

Използват се тетрациклиновите антибиотици. Eфектът от тяхното приложение настъпва след около 2-3 дни. Доказана е успешна терапия с традиционния антибиотик за рикетсийните заболявания доксициклин.

Лаймската болест

Тя настъпва три до пет дни след ухапването. Високата температура е характерен симптом при болестта. Трябва да се обърне особено внимание на червените петна върху кожата на тялото, които нарастват и може да достигнат до 70 мм в диаметър. Оплакванията са от болки в ставите и задух в гръдния кош, отпадналост и сънливост. Често парализата в очния нерв е видима и с просто око, а радикулитните болки стават нетърпими. Ако човек не е забелязъл ухапването от кърлеж и не е лекуван навреме, може да развие менингит или енцефалит.

Лечение

При ранните форми на лаймската болест добра работа върши доксициклинът, но болестта изисква лекарска грижа и е възможно назначаването и на други антибиотици.

Внимание! Доксициклинът е забранен за бременни и деца.

Кримската треска

Кримската треска е най-опасната болест, предизвикана от кърлеж. Характерно е обилното кръвотечение от носа, ануса и матката. Ако не се потърси навреме лекарска помощ, фаталният изход не е изключение. Още по-лошото е, че заразата може да се предаде от човек на човек чрез една единствена капка кръв. За щастие у нас се произвежда ваксина срещу болестта.

Какво не трябва да забравяме:

• Ако се случи да ни ухапе кърлеж, той трябва да бъде изваден веднага (ако не успеете сами, потърсете лекар!). Дори и след това следете в продължение на 2 седмици дали няма да се проявят симптомите на опасните болести, които описахме.

• На практика опасността от кърлежите е целогодишна – започва още през февруари в Бургаско, преминава през първото масирано нашествие през март-април и продължава до октомври-ноември.