17.08.2022 година
1564339898.swf
Р
ецепти за градината
 5741 |  0 
Растенията - лоши и добри
Открай време е известно, че зад измамната си красота и аромат някои растения крият силна отрова. Олеандърът, бучинишът, беладоната могат да създадат сериозни здравни проблеми, но само ако бъдат погълнати в големи количества или от тях се приготви концентриран разтвор. Това, което не се знае достатъчно добре, е, че тези „рискови" растения могат и да лекуват.

Мечтата на вещиците

Бучинишът е известен с отровното си действие още от времето на Сократ - философът, осъден на смърт, трябвало да погълне отвара от него. Разбира се, ако дъвчете няколко часа стръкче бучиниш или ако гарнирате обилно салатата си с него, не ви очаква нищо хубаво, но в малки количества той е безобиден.
Олеандърът (зокум), харесван заради красивите цветове, с които се покрива през лятото, всъщност е доста отровно растение, Наполеоновите войници разбират това на свой гръб. Много от тях умират, защото си правели шишове от стеблата на олеандъра и докато печели месо, то попивало отровата му. Този факт, разбира се, не ни пречи да се наслаждаваме на невероятно красивия храст, стига да не докосваме с ръце устата си, след като сме го пипали.
Беладоната е тревисто растение, което вирее на влажни места. Макар че не миришат приятно, плодчетата й, съдържащи токсично вещество, могат да заблудят децата, защото приличат на малки черешки. За да сте спокойни, изкоренете беладоната от градината си - тя ненапразно носи своето име. Кръстена е Атропа на една от трите богини, които в древногръцката митология режели нишката на човешкия живот. Въпреки това венецианците я нарекли „бела донна" (хубава жена). Работата е там, че аристократките капели разтвор от нея в очите си, за да изглеждат по-омайващи с големите си зеници. В съвременната медицина се използва заради съдържащото се в нея активно вещество атропин. То се използва от офталмолозите, помага и при лечение на стомашни язви и колит.
От буниката галите правели балсами и обезболяващи отвари, които действали като опиат. А татулът, в чиито семена се съдържат големи количества токсични вещества, бил известен през Средновековието като цветето на дявола.
Списъкът на „вещерните" растения ще бъде непълен, ако отминем известната мандрагора, основен елемент в китайската и египетската медицина. Въпреки неприятната й миризма от нея приготвяли любовни еликсири.
Имелът, широко разпространен полски храст, е символ на вечния живот, но овчарите неслучайно избягват да пасат стадата си около него, ако е покрит с червените си плодчета. Всъщност те са напълно безвредни, токсични са само листата, които съдържат отрова, причиняваща смъртта на тревопасните.

Трябва ли да се страхуваме?

Някои от растенията (момина сълза, кала, имел) привличат малките деца с ярките си плодчета или цветчета. Не изпадайте в паника. Горчивият им вкус веднага ще убеди малчуганите, че са негодни за ядене. Допирът с тях обаче може да предизвика подуване на устните или болки в стомаха. Децата не бива да си правят импровизирани угощения и с плодовете на вълчия боб или с грахчетата на жълтугата, на вид твърде сходни със зеления фасул, защото те водят след себе си стомашно-чревни проблеми. По-тежките инциденти обикновено са свързани с невнимание: убождане на трънчета, одраскване от клонки, алергични реакции, Сокът на някои растения като нарцис, напръстник, лютиче, кокиче или анемония може да раздразни сериозно чувствителната кожа.
Ако за вас копривата е свързана само с неприятно усещане заради парещите си листа, не я пренебрегвайте напълно. Можете да оберете младите връхчета (естествено с ръкавици) и да си направите супа или пюре, изключително богати на желязо. Накиснато във вода, растението се използва и като течен тор, защото атакува листните въшки.
Интересна история има дифенбахията, добре позната на индианците от Централна Америка. В навечерието на Великите съвети, когато мъжете се събирали, за да решават важни въпроси, жените трябвало да държат под езика си късче от стеблото й. Под въздействието на калциевия оксилат и на токсичните протеини езикът им се подувал, устните подпухвали болезнено и по тази причина те не можели да говорят от 24 до 48 часа. През това време мъжете спокойно обсъждали жизненоважните за племето дела. В наши дни единствените, които страдат от дифенбахията, са домашните любимци, предимно котките, объркали я с ядлива трева.

„Добрите" гости в градините ни

Салвия (градински чай). Ботаническото й име произлиза от латинското „салваре" - спасявам, Прадедите ни я дъвчели, за да лекуват инфекции в устната кухина и гърлото. Чаят от нея помага при белодробни възпаления и стомашни спазми.
Бяла върба. Китайците я използват повече от хилядолетие, за да облекчават болки от най-различен характер. Едва през 1830 г. учените установяват, че бялата върба съдържа салицилова киселина, станала основа на много медикаменти, сред които е и аспиринът.
Страстниче. Обича слънцето и топлината. Цъфти с красиви цветове, които биват последвани от жълти плодове със сладка сърцевина. Листата и цветовете на растението съдържат вещество с успокояващо въздействие върху нервната система. Затова и запарката от страстниче подобрява качеството на съня.
Лавандула. Благоуханното растение съдържа етерично масло с успокояващ и дезинфекциращ ефект. Използва се под формата на запарка или като масло за вана.
Сладка папрат. Прилага се не само в сладкарството, а и при лечение на язва на стомаха. Лечебното въздействие на растението е равно по сила на кортизона.
Глог. Препоръчван още от древногръцките лекари, по-късно той потъва в забрава. Лечебните му свойства отново стават достояние на света едва през 19 в. благодарение на един ирландски медик. Глогът е идеален сърдечен стимулатор.
Невен. Използва се широко в козметиката. Преди години биолозите откриват, че пигментът в цветчетата му ускорява заздравяването на раните.
22.09.2012 г. / Димитрина Даневска

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2022