Растения » Аспидистра

 Аспидистра
Aspidistra

Трудно е да се представим друго растение, което да притежава феноменалната непретенциозност и издръжливост на това цвете. Аспидистрата (Aspidistra elatior) от семейство Лилиеви произхожда от Източна Азия, където обитава прохладните и сенчести гори. Местните хора я ценят високо не само като красиво, но и като полезно растение, защото вярват, че гони змиите.
От мощното възлесто коренище, наполовина скрито в почвата, израстват право нагоре тъмнозелени листа на дълги дръжки. Те напомнят силно листата на момината сълза, но са значително по-едри - достигат до 70 см на дължина и 10 см в най-широката си част. Именно поради тяхната гъстота и обилие народът е нарекъл цветето семейно щастие. Мнозина ще бъдат изненадани, когато научат, че аспидистрата цъфти. Обикновено през зимата от коренището се появяват едва забележими виолетови цветчета. Тяхната поява е показател, че растението е в добро състояние.
Въпреки чесемейното щастие е невзискателно, това не означава, че за него не трябва да се грижим. То ще изяви своята декоративност само при добро гледане. Главното условие е да не се огрява пряко от слънцето – може да вирее на северен прозорец или въобще далече от прозореца. Помещението, в което се отглежда, може да е както топло, така и прохладно. Влажността на въздуха също няма значение. Саксията трябва да е голяма и с добър дренаж, а почвата – богата. Подходяща е смес от чимовка, хумусна почва и пясък в съотношение 3:3:1. Ако не забравяме поне веднъж седмично да измивам листата, те ще бъдат свежи и зелени в продължение на няколко години. Полива се не много често, само когато почвата добре просъхне. През лятото е полезно семейното щастие да се подхрани 1-2 пъти с комплексен минерален тор.
Аспидистрата се размножава чрез разделяне на коренището. Правилното извършване на тази манипулация е другото важно условие да имаме красиво растение. Това растение болезнено преживява пресаждането и отделянето на части от коренището. Най-добре е това да става рано през пролетта. Трябва да помним, че колкото е по-малка отделяната част, толкова по-трудно ще започне самостоятелен живот. Оптималният размер е с повече от 2 листа. За да се прихване успешно, трябва да осигурим температура около 18 градуса и умерено поливане. Възрастните растения се пресаждат веднъж на три години, като размерът на саксията непрекъснато се увеличава. Ако забележим, че листата пожълтяват, най-вероятно коренището е загнило. Тогава се налага пресаждане по спешност.

Тайните на успеха

Светлина: Предпочита сянката.
Вода: Полива се умерено.
Влажност на въздуха: Няма значение.
Подхранване: През лятото 1-2 пъти.

Автор: Стойка Жекова

Представяме Ви:

Пахиподиум

Пахиподиумите са много интересни стъблени сукуленти. Техният естествен ареал на разпространение обхваща засушливите райони на Африка и Мадагаскар. На гръцки названието им означава “дебел крак”, което ...

Ябълка

Високата биологична стойност, добрата транспортабилност и съхраняемост, възможността за получаване на високи добиви и ефективно използване на площите, добрата приспособимост към различни екологични ус...

Калуна

От обикновената калуна са създадени стотици сортове, които достигат височина 22-60 см и цъфтят в края на лятото. Много от тях са с пъстри листа (златисти, сребристи, бронзови и червени) и с цвето...

Еписция

Едни от най-ефектните ампелни растения за вътрешна украса са еписциите.Техните мъхнати листа, проблясващи в сребристи, бронзови или медни оттенъци, са извънредно декоративни и привлекателни, а когато ...

Начало