Растения » Туя

 Туя
Thuja

Лесно е да сбъркате туята с по-популярния хамеципарис. И при двете растения клоните са покрити с дребни люспести листа и има разнообразие от размери, форми и листни багри. За да познаете кое е растението, смачкайте една клонка -туята е с ароматни листа. Освен това през зимата клонките на туята са с кафяви петънца. Най-лесно ще ги различите по шишарките. Шишарките на туята са издължени, а връхчетата на люспите й се отварят навън. Всички туи не понасят единствено почва с лоши дренажни свойства. Растат и на сянка, но жълтите сортове имат нужда от ярко слънце. Също като хамеципариса са подходящи за жив плет.

РАЗНООБРАЗИЕ:

T. occidentalis Hetz Midget

Джудже:
Височина след 10 г. 22 см
Едно от най-малките иглолистни. Образува малка тъмнозелена сфера, подходяща и за алпинеум. Изключително бавнорастящо растение - истинска миниатюра.

Т. occidentalis Rheingold

Джудже:
Височина след 10 г. 90 см
Популярен овален или конусовиден храст. През лятото листата му са с багра на старо злато, а наесен стават медни. Препоръчва се за засаждане между ерики.

Т. orientalis Aurea Nana

Джудже:
Височина след 10 г. 60 см
Овален храст с гъсти и изправени клони. През лятото е златистожълт, а през зимата - бронзовозелен. Спретнатата форма го прави отличен единичен храст.

Т. orientalis Rosedalis

Джудже:
Височина след 10 г. 60 см
Меките млади иглолиста на това сферично джудже са златистожълти напролет, бледозелени през лятото и пурпурни наесен.

Т. Plicata

Високо:
Височина след 10 г. 4,8 м
Пирамидално единично дърво за голя ма градина. При подкастряне може да се използва и за жив плет. Лъскавите иглолиста са разположени в провиснали китки. Не е капризно по отношение на почвата.

Т. plicata Zebrina

Високо:
Височина след 10 г. 3.6 м
Подобно по форма на T. plicata, но расте по-бавно и има зелени листа с кремавожълти ивици. През късна пролет цялото растение е златисто. Отлично единично дърво за голяма морава.

Автор: Любен Василев

Представяме Ви:

Илекс (джел)

Бодливите тъмнозелени листа и яркочервените плодчета на обикновения илекс (I. aquifolium) са познати на всички. Градинските сортове се различават от основния вид по баграта на листата и плодчетата. Ил...

Кипарис (купресус)

Истинският кипарис е прекрасно величествено дърво и всеки, който е пътувал из Средиземноморието, се е възхищавал на зелените колони на С. sempervirens. Няколко разновидности, като например С. sempervi...

Амарантус (декоративен щир)

А. каудатус се среща най-често. Разновидността атропурпуреус има тъмночервени цветове, а виридис – бледозелени. А. триколор се отглежда заради пъстрите листа – цветовете са незначителни. А. каудатус...

Тагетес (турта)

Тагетесът е най-популярният източник на жълти и оранжеви багри в лехите. Лесно се отглежда от семена, вирее при всякакви условия, цъфти от юни до първите студове, цената на разсада е ниска. Мненията з...

Начало