Коледничето е най-разпространеният кактус, макар че малцина знаят родството му с бодливите чеда на пустинята. Произхожда от влажните бразилски гори, където расте като епифит по стволовете и корените на дърветата. Цъфти в разгара на тропическото лято, който съвпада с най-лютата нашенска зима. И тъй като стайните растения не менят привичките си, тъкмо за коледните празници домовете ни грейват от неговите изобилни “многоетажни” цветове.
Условията, които коледничето изисква, са пълна противоположност на изискванията на “истинските” кактуси. На него му е нужна рохкава, хранителна почва, достатъчно голяма саксия, обилно поливане, редовно торене, пулверизиране и къпане, стайна температура и умерено слънчево греене. Тъй като да се осигурят тези условия е лесно, почти няма дом без коледарче.
Зиме и лете това цвете може да остане на едно и също място – светло, но без пряко слънчево огряване. Ако имаме сенчеста тераса или градина, лятото може да прекара и там, ще му се отрази добре. Полива се редовно и обилно от пролетта до есента. Всеки месец се подхранва с добре прегорял оборски тор и суперфосфат. В края на септември-октомври поливането се намалява, защото, за да заложи пъпки, цветето трябва малко да “отдъхне”. Тогава на него му трябва светлина и сравнително ниска температура - около15 градуса. След появата на пъпките поливането се възобновява.
Много често при идеални грижи пъпките окапват. За да не стане това, много е важно саксията с напъпилото коледниче да не се мести и върти.
Цъфтежът трае обикновено около месец. Ако пренесем прашец от едно растение на друго, ще се завържат плодове, които ще украсяват коледарчето повече от година. Те са яркорозови и твърде ефектни.
След като прецъфти, коледничето пак се нуждае от почивка. Поливането се намалява. Този период е най-благоприятен за пресаждането, за да успеят след това да се развият и напълно да узреят новите”листенца”, които ще цъфнат следващата Коледа. Саксията трябва да е достатъчно голяма, за да побере корените, но да не е прекалено дълбока.
Размножаването става много лесно с вкореняване на отделни членчета. Това може да стане по всяко време на годината направо в почвата.
Тайните на успеха
Светлина: Обилна, но без пряко слънце.
Вода: Редовно умерено поливане.
Влажност на въздуха: Сравнително висока.
Подхранване: Веднъж месечно през пролетта и лятото.
За кучешкия дрян общи правила няма. Има две групи корнуси, всяка от които с доста различни качества и изисквания. Корнусите от първата група са с пъстра кора - стъблата им са ефектни и подходящи за ук...
Има многогодишни и едногодишни видове - подходящи за лехи и бордюри в края на лятото и през есента. Багрите са само жълта, оранжева и махагоново-червена, но съцветията са големи и много на брой. Най-х...
Напоследък се появиха много хибриди на това растение. Жълтото и оранжевото вече не са единствените багри, а и цветовете са в различни форми - не само тръбести и открити. Освен традиционните сортове (7...
Има много растения с жълти маргаритоподобни съцветия, подходящи за бордюра, но ако искате цвете, което да цъфти напролет, а не през лятото, изберете дороникума. В много бордюри това е първото цъфнало ...
Геогенантус