Заради оригиналните си листа с причудливо оцветяване и странна форма гинурата е наричана от любителите със също така странни имена – крокодилче, вещерски език, синя птица...
Интересното растение е пренесено от остров Ява. Представител е на семейство Сложноцветни, родът включва около 100 вида вечнозелени полухрасти и тревисти видове. У нас се отглежда оранжевата гинура, наречена така заради баграта на цветчетата си. Стъблата са отначало изправени, с нарастването увисват надолу и цветето може да се използва и като ампелно. Листата са продълговати, едро назъбени, тъмнозелени, преливащи в тъмновиолетово, което се дължи на силното окосмяване, и придават тайнствен вид на растението. Стъблата и долната част на листата също са виолетови и огряно от слънцето, цветето изглежда много ярко и привлекателно. Цветовете наподобяват тези на глухарчето, имат и подобна багра, която ефектно контрастира с тъмните листа, но за съжаление при някои видове миришат неприятно.
Гинурата се размножава лесно със стъблени резници , които се вкореняват бързо, стига да е топло и светло, в чаша вода или направо във влажен субстрат. Когато разклоненията достигнат 15 см, трябва да решим накъде ще насочим растението – дали по опора нагоре или встрани, или ще го оставим да пада свободно.
Цветето предпочита температурата, при която се отглежда, да не е под 18 градуса през зимата. През лятото понася и даже изисква слънчево място, за да разкрие великолепието на окраската си. На засенчено място багрите й силно избледняват и декоративните й качества се губят. Може да бъде спокойно изнесена на балкона или в градината, където до есента ще бъде цветен акцент. През лятото поливането трябва да е обилно, а през зимата – умерено. Повишената въздушна влажност й се отразява добре, но не бива да се пулверизира, защото на окосмените листа ще се появят кафяви петна. През пролетта цветето се пресажда в нова почва, съставена от чимовка, листовка, добре угнил оборски тор и пясък, взети поравно. Прекрасно се развива без подхранване.
Тайните на успеха
Вода: През зимата умерено поливане, през лятото обилно напояване.
Светлина: Обича ярко слънце, което да я огрява дълго.
Влажност на въздуха: Изисква висока влажност, но не бива да се опръсква с вода.
Подхранване: Не е необходимо, но през лятото може да се подхрани няколко пъти.
Клеродендрум или клеродендрон - зависи какъв каталог четете. Цветовете, които се появяват през август и септември, излъчват приятен аромат, но големите листа миришат ужасно, когато ги смачкате. От...
Сциндапсусът е катерливо растение с въздушни корени – идеалната му подпора е тръба с мъх. Понякога пускат стъблата му да се стелят от висяща кошница или стенна саксия. Пензирайте стъблата, за да се ра...
Още един великолепен представител на пребогатата флора на Южна Африка. Родът включва 8 вида вечнозелени и листопадни полухрасти от семейство Сложноцветни. В родината си обитава сухите субтропични гор...
Ярко и издръжливо растение за предната или средната част на бордюра - цъфти непрекъснато от началото на юни до септември. Листата са фино нарязани, а маргаритоподобните съцветия са многобройни. Всяко ...
Кортадерия