Брезата с право е едно от любимите дървета. Грациозният й растеж се подчертава от ефектната кора, която обикновено (но невинаги) е бяла. Жълтеникавите мъжки и зеленикавите женски реси се появяват напролет - листата са сърцевидни и с назъбени краища. Всички брези са много издръжливи и виреят в най-различни почви, но трябва да помните, че са плиткокоренни. Не ги садете плитко и при продължително засушаване ги поливайте.
Сортове: Плачещата бреза (В. pendula) е известна на всички - висока (до 10 м), с провиснали клонки и бяла белеща се кора. Интересни сортаве са Youngii (по-компактна, клонките й докосват земята), Tristis (висока и тясна, с увиснали клонки), Purpurea (пурпурни листа и клонки), Fastigiata (колоновидна, идеална за малки градини) и шведският сорт Dalecarlica (дълбоко нарязани перести листа). В. albosinensis septentrionalis е с червено-оранжева лющеща се кора, а кората на В. ermanii е червено-кафява.
Място и почва: Всякаква почва; на слънце или полусянка.
Подкастряне: Отрежете мъртвите клони напролет.
Размножаване: Засейте семена в сандъче на открито през пролетта.
Отглежда се за плодовете, наричани обикновено чушки, които се употребяват в зелено състояние пряко за приготвяне на различни ястия или след съхранение под формата на консервирани или замразени продукт...
През август се появяват бели цветчета, събрани в нежен клас, който достига 12,5 см дължина. Съцветията приличат на четка за миене на шишета. Имат силен аромат, но за да му се наслаждавате, трябва да с...
Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae). Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядк...
Дрянът (Cornus mas L) е добре познато диворастящо растение, но като културно дърво се отглежда само от любителите овощари. Той се среща в планинските пояси и в полите на всички планини в страната. Д...