Брезата с право е едно от любимите дървета. Грациозният й растеж се подчертава от ефектната кора, която обикновено (но невинаги) е бяла. Жълтеникавите мъжки и зеленикавите женски реси се появяват напролет - листата са сърцевидни и с назъбени краища. Всички брези са много издръжливи и виреят в най-различни почви, но трябва да помните, че са плиткокоренни. Не ги садете плитко и при продължително засушаване ги поливайте.
Сортове: Плачещата бреза (В. pendula) е известна на всички - висока (до 10 м), с провиснали клонки и бяла белеща се кора. Интересни сортаве са Youngii (по-компактна, клонките й докосват земята), Tristis (висока и тясна, с увиснали клонки), Purpurea (пурпурни листа и клонки), Fastigiata (колоновидна, идеална за малки градини) и шведският сорт Dalecarlica (дълбоко нарязани перести листа). В. albosinensis septentrionalis е с червено-оранжева лющеща се кора, а кората на В. ermanii е червено-кафява.
Място и почва: Всякаква почва; на слънце или полусянка.
Подкастряне: Отрежете мъртвите клони напролет.
Размножаване: Засейте семена в сандъче на открито през пролетта.
Голяма група от полезни дървета с различни размери - от 25 см (рядко срещаната S. pygmaea) до 15 м (S. Mitchellii). Популярният градински сорбус е калината - грациозно и нежно дърво в различни багри п...
Подправка, която е изключително много тачена от италианците и испанците, но у нас не толкова. В Средна Европа се употребява като подправка и зеленчук. Използват се младите листа, дръжките и клонките ...
Зебрината е близък родственик на традесканцията, но е по-пъстра. Листата са с отблясък, многобагрени отгоре и пурпурни отдолу. Горната им повърхност е зелена и сребриста, по края – розова (З. Пендула)...
Хлорофитумът е едно от най-популярните стайни растения и в това няма нищо чудно – расте бързо, има привлекателни дъговидно извити навън листа, а през пролетта и лятото по тънките стъбла се появяват ма...
Аукуба