Седумите са нискорастящи, с разклонени стъбла и изобилие от месести листа, които са или цилиндрични, или лодковидни. Разбира се, има и изключения – С. преалтум е жизнен храст, висок 60 см, с лъскави листа, дълги 7 см. С. пахифилум е типичен и популярен седум – изправените и разклонени стъбла достигат около 30 см височина, а месестите листа са цилиндрични. Връхчетата са червени и затова лесно се различава от С. алантоидес (изцяло зелени листа, покрити със сивкави цветове) и от компактния С. рубротинктум (листата почервеняват на силна светлина). Видовете с лодковидни листа включват С. адолфии и С. белум. Звата стелещи се седума са по-различни. С. морганианум има 60-90 см дълги стъбла, изцяло покрити с цилиндрични листа. С. сиеболдии медиовариегатум е с тънки стъбла и прешленовидно разположени по 3 листа, всеки с диаметър 2 см, синьо-зелени, с кремава средна част. Като стайни се отглеждат предимно седуми, произхождащи от тропическите райони.
Тайни на успеха
Температура: През зимата около 10 градуса, през лятото – нормална.
Светлина: Силно слънчево греене.
Вода: През лятото умерено, през зимата – оскъдно поливане.
Влажност на въздуха: Нормална.
Размножаване: Чрез вкореняване на розетки, резници ил листа.
Групата Michaelmas засега е най-голямата и най-популярната в този род. Тя е особено податлива на брашнестата мана, която може да покрие цялото растение с бледосива плесен, ако лятото е сухо и горещо. ...
Има котонеастри с всякакви форми и размери - от разпростиращи се почвопокривни до 6-метрови дървета. Листата, които може да бъдат малки като нокът или да достигнат няколко сантиметра дължина, или опад...
Има само един популярен вид - планински лавър, или храст калико (К. latifolia), който расте в диво състояние в Северна Америка. Когато не цъфти, може да го сбъркате с рододендрон. Пъпките приличат на ...
Ефектно растение, което трудно се намира. Листата са разположени в стегнати туфи, от които излизат пълзящите стъбла. Цветовете са отворени камбанки в синьо, бяло и понякога пурпурно, появяват се в сре...