Сем. Тиквови – Cucurbitaceae
Описание:
Многогодишно тревисто растение с дебел месест корен. Стъблото е катерливо и е снабдено с мустачки, с които се прикрепва към другите растения, като достига на дължина до 4 м. Листатата са последователни, с дълги дръжки, петделни, сърцевидно триъгълни, неравномерно назъбени, от двете страни брадавичесто-четинести. Еднодомно растение. Мъжките цветове са с дълги дръжки и събрани в гроздовидни съцветия в пазвите на горните листа. Женските цветове са събрани в щитовидни съцветия в пазвите на долните листа. Чашката и венчето са петделни. Венчелистчетата са синкаво жълти до жълтеникаво бели, влакнести с изпъкнали зелени жилки. Тичинките са 5, като две по две са сраснали, а петата е свободна. Плодът е сочен, топчест и черен. Цъфти м. май - юни.
Разпространение:
Из храсталаци, влажни места, покрай реките нарядко из цяла България до 1000 м. н.в.
Употребявана част:
За медицински цели се използват корените на растението.
Бране и сушене:
Корените се вадят след узряването на плодовете м. август - ноември. Сушат се веднага на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушените корени са с жълтеникав цвят, без мирис и с горчив вкус.
Действие и употреба:
Билката има слабително, пикочогонно и дезинфекционно действие. Употребява се при епилепсия, парализи, невралгия, задух, магарешка кашлица, ревматизъм.
Външно: За компреси при главоболие, разтривки при ревматизъм, смесена с мас за мазане на изгорено и краста.
Рецепта
1 каф. лъжичка ситно нарязани корени се варят 5 мин в 600 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 50 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Внимание! Билката е отровна. Да се взема под лекарски контрол!
Ранилист