Сем. Устоцветни - Lamiaceae (Labiatae)
Описание:
Едногодишно тревисто растение с право, четириръбесто, високо до 50 см, окосмено стъбло. Листата са срещуположни, заострени, назъбени, окосмени, долните са яйцевидни, а горните - ланцентни. Цветовете са неправилно събрани по върховете в гъсти прешлени с тръбеста звънчевидна чашка с 5 заострени зъбеца. Венчето е розово или червеникаво, двуустно, с черно-виолетови петна от вътрешната страна. Тичинките са четири, като двете са по-къси и са разположени под горната устна. Плодът е сух и разпадлив на 4 орехчета. Цъфти м. юни - юли.
Разпространение:
Из посевите, по сухи и каменливи места, из тревистите поляни до 1500 м н.в. навсякъде из България.
Употребявана част:
За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението.
Бране и сушене:
Стръковете се берат по време на цъфтежа м. юни - юли. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 35°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без мирис и с горчив вкус.
Действие и употреба:
Билката действа запичащо, противоанемично и се употребява при диария, малокръвие, бронхит, кашлица, задух.
Външно: За компреси при трудно зарастващи рани.
Рецепта
2 суп. лъжици билка се вари 5 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Сладък корен