Сем. Розоцветни – Rosaceae
Описание:
Многогодишно тревисто растение с високо до 60 см, слабо разклонено и окосмено стъбло. Коренът е многоглав, конусовиден и червено-кафяв. Листата са текоперести, назъбени, долните - във вид на розетка, а горните - 3-5-делни с прилистници. Цветовете са жълти и дребни, разположени поединично на върха на стъблото. Чашката е съставена от два кръга по 5 листа, венчето е петлистно с многобройни тичинки. Плодът е сборен, съставен от голям брой едносеменни орехчета с кукести израстъци. Цъфти м. май - август.
Разпространение:
Из сенчестите тревисти места, по сечищата, из храсталаците, в населените места из цяла България.
Употребявана част:
За медицински цели се събират корените с коренището.
Бране и сушене:
Корените се вадят през есента след узряването на семената м. септември - октомври. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 35°С. Изсушените корени имат кафяв цвят, карамфилоподобна миризма и тръпчив вкус.
Действие и употреба:
Билката има затягащо и дезинфекционно действие. Употребява се при храносмилателни смущения, газове, диария, хемороиди, кашлица, липса на апетит, главоболие, безсилие.
Външно: За компреси при възпаление на клепачите, за налагане при рани, за жабурене при кървене на венците.
Рецепта
1 суп. лъжица от нарязаните корени се киснат 2 часа в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Бударица