Сем. Устноцветни - Lamiaceae (Labiatae)
Описание:
Многогодишно тревисто растение с четириръбесто, високо до 40 см стъбло с пълзящи облистени издънки. Приосновните листа са с дълги дръжки - яйцевидни или про-дълговати. Стъблените са приседнали, срещуположни, вълно-видно назъбени, преминаващи в прицветни листа. Цветовете са сини, по-рядко розови или бели, с къса дръжка, разположени в пазвите на листата в лъжливо класовидно съцветие. Чашката е звънчевидна с 5 жилки. Венчето е двуустно с къса врязана горна устна с обратно сърцевиден среден дял с 4 тичинки. Плодът е разпадлив с едносеменни орехчета. Цъфти м. април -юни.
Разпространение:
Из храстите и влажни тревисти места до 1800 м н.в. из цяла България.
Употребявана част:
За медицински цели се употребява цъфтящата надземна част на растението.
Бране и сушене:
Стръковете се събират м. април - юни. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят, ментоподобна миризма и слабо парлив вкус.
Действие и употреба:
Билката има пикочогонно, болкоуспокоително и дезинфекциозно действие. В народната медицина се употребява при болки в стомаха и червата, подуване на червата при малки деца, пясък в жлъчката.
Външно: За жабурене и гаргара при зъбобол и болно гърло.
Рецепта
1 чаена лъжица от билката се кисне 1 час в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Богородиче